Любимият ни бар навършва 10 години тази събота на 17 април. Десет лета „Контрабас“ позволява да слушаме истинския джаз, който Пловдив заслужава. Насладили сме се на редица концерти на живо в малкия заден двор или пред дървения бар вътре. Пожелаваме още 10х10 години да звучи хубавата музика в Стария град на ул. „Панайот Волов“. За юбилея разговаряме с Ани Чолакова, която е от самото начало с бара.
Бързо ли минаха тези 10 години? И не как се промени барът, а промениха
ли се хората покрай него?
Когато сме в бара живеем в темпото на Стария град, защото там е нашето клубно местообитание. А в Стария град на Пловдив нищо не преминава така бързо, дори годините, защото Старият град всъщност няма темпо. Той има своя собствена прекрасна старовремска и староградска атмосфера, която ние може само да допълним с повечко джаз, смях и наздравици.
Любим бар сте вече толкова време, мястото се усеща като утопия, как
така една лоша дума никой не каза : )) Защо, според вас, толкова бъркате
в сърцето?
Защото сме твърде различни от мейнстрийма – и като излъчване, и като общуване. Защото барът е на самообслужване, което само по себе си спестява доста конфликти. Защото имаме уютната обстановка на Възрожденския стил на старите български къщи, които винаги „засядат“ в сърцето на хората, сякаш е генетично, като спомен за детство при баба и дядо. И най-вече, защото сме „кацнали“ на тихо място, където човек може да чуе себе си и другия без да се налага да крещи.
От къде е пианото?
Спасихме го от един вехтошарник и се пазарихме, разбира се. Беше оцеляло въпреки дъжда и слънцето, на които е било изложено. Пиано с история, която ние не знаем, но продължаваме да пишем.
– Вие сте най-живото място в Стария град, хубаво ли ви е тук?
Супер е. Никъде другаде не бихме искали да бъдем.
Лозето дава ли плод?
Лозето дава повече сянка отколкото плод. Но има материал и за седем чаши вино.
Бихте ли отворили второ заведение, например Тромпет, Фагот, Ксилофон?
Не. Твърдо не. И не заради веселата логика от името ни. Трудно и бавно се отъпква пътеката на заведение, в което се слуша, свири и пуска само джаз. И тук не става въпрос за някоя изи джази компилация за сутрешно кафе, а за онзи истинкия джаз, джазов джаз, дори тежък джаз. Уморително е да поддържаш интереса на хората към тази музика, ако тя не е стигнала вече по-естествен път в сърцето им. И сме щастливи, че за десет години успяхме да намерим, срещнем и приласкаем такива хора, защото те са най-ценният ресурс за един бар. Без тях, без хората, които обичат да слушат джаз, ние сме несъществуващи. Благодарим им.
И от къде идва името Контрабас, всъщност?
Без контрабас няма джаз.
Как си кореспондирате с останалите заведения? Има ли напрежение, както
се усеща в Капана например?
Препращаме си клиенти едни на други, защото хората си казват какво точно търсят. И никакво напрежение няма за наша радост, твърде малко заведения сме тук, населяващите Стария град, и твърде различни. Даже с бар „Конюшните“, с които делим пряка конкурентна среда, през лятото, си ходим едни други „на гости“. Не гледаме на тях като конкуренция, предвид музикалната програма, която и те предлагат. Гледаме на тях като на още една културна сцена, която възпитава добрия вкус към добрата музиката. Защото и ние се опитваме да правим това по нашия си начин. Не се налагаме и не претендираме, че сме „голямата работа“.
На хората им се иска да работите всеки ден, защо само три дни в седмицата?
Работното време на бар „Контрабас“ се сменя почти всеки сезон. Очаквайте изненади.
Как сте отбелязвали досега рождените дни, приготвили ли сте нещо
по-различно в събота?
Досега не сме отбелязвали рождени дни. Но вече стигнахме кръгла годишнина, до юбилей, не са малко десет години за такова заведение. В събота по-различното би било, ако нашите приятели, клиенти и почитатели не се откажат да се покатерят по така стръмната и изнурителна улица Панайот Волов, въпреки дъжда, който се очертава да ни „поздрави“. И тогава просто ще си налеем по едно. Заслужаваме си.
За автора
