Няма джаз без „Контрабас“

Любимият ни бар навършва 10 години тази събота на 17 април. Десет лета „Контрабас“ позволява да слушаме истинския джаз, който Пловдив заслужава. Насладили сме се на редица концерти на живо в малкия заден двор или пред дървения бар вътре. Пожелаваме още 10х10 години да звучи хубавата музика в Стария град на ул. „Панайот Волов“. За юбилея разговаряме с Ани Чолакова, която е от самото начало с бара.

Бързо ли минаха тези 10 години? И не как се промени барът, а промениха
ли се хората покрай него?


Когато сме в бара живеем в темпото на Стария град, защото там е нашето клубно местообитание. А в Стария град на Пловдив нищо не преминава така бързо, дори годините, защото Старият град всъщност няма темпо. Той има своя собствена прекрасна старовремска и староградска атмосфера, която ние може само да допълним с повечко джаз, смях и наздравици.


Любим бар сте вече толкова време, мястото се усеща като утопия, как
така една лоша дума никой не каза : )) Защо, според вас, толкова бъркате
в сърцето?

Защото сме твърде различни от мейнстрийма – и като излъчване, и като общуване. Защото барът е на самообслужване, което само по себе си спестява доста конфликти. Защото имаме уютната обстановка на Възрожденския стил на старите български къщи, които винаги „засядат“ в сърцето на хората, сякаш е генетично, като спомен за детство при баба и дядо. И най-вече, защото сме „кацнали“ на тихо място, където човек може да чуе себе си и другия без да се налага да крещи.


От къде е пианото?

Спасихме го от един вехтошарник и се пазарихме, разбира се. Беше оцеляло въпреки дъжда и слънцето, на които е било изложено. Пиано с история, която ние не знаем, но продължаваме да пишем.


– Вие сте най-живото място в Стария град, хубаво ли ви е тук?

Супер е. Никъде другаде не бихме искали да бъдем.


Лозето дава ли плод?

Лозето дава повече сянка отколкото плод. Но има материал и за седем чаши вино. 


Бихте ли отворили второ заведение, например Тромпет, Фагот, Ксилофон? 

Не. Твърдо не. И не заради веселата логика от името ни. Трудно и бавно се отъпква пътеката на заведение, в което се слуша, свири и пуска само джаз. И тук не става въпрос за някоя изи джази компилация за сутрешно кафе, а за онзи истинкия джаз, джазов джаз, дори тежък джаз. Уморително е да поддържаш интереса на хората към тази музика, ако тя не е стигнала вече по-естествен път в сърцето им. И сме щастливи, че за десет години успяхме да намерим, срещнем и приласкаем такива хора, защото те са най-ценният ресурс за един бар. Без тях, без хората, които обичат да слушат джаз, ние сме несъществуващи. Благодарим им. 

И от къде идва името Контрабас, всъщност?

Без контрабас няма джаз.


Как си кореспондирате с останалите заведения? Има ли напрежение, както
се усеща в Капана например?

Препращаме си клиенти едни на други, защото хората си казват какво точно търсят. И никакво напрежение няма за наша радост, твърде малко заведения  сме тук, населяващите Стария град, и твърде различни. Даже с бар „Конюшните“, с които делим пряка конкурентна среда, през лятото, си ходим едни други „на гости“. Не гледаме на тях като конкуренция, предвид музикалната програма, която и те предлагат. Гледаме на тях като на още една културна сцена, която възпитава добрия вкус към добрата музиката. Защото и ние се опитваме да правим това по нашия си начин. Не се налагаме и не претендираме, че сме „голямата работа“.


На хората им се иска да работите всеки ден, защо само три дни в седмицата?

Работното време на бар „Контрабас“ се сменя почти всеки сезон. Очаквайте изненади.

Как сте отбелязвали досега рождените дни, приготвили ли сте нещо
по-различно в събота?

Досега не сме отбелязвали рождени дни. Но вече стигнахме кръгла годишнина, до юбилей, не са малко десет години за такова заведение. В събота по-различното би било, ако нашите приятели, клиенти и почитатели не се откажат да се покатерят по така стръмната и изнурителна улица Панайот Волов, въпреки дъжда, който се очертава да ни „поздрави“. И тогава просто ще си налеем по едно. Заслужаваме си.

Вашият коментар