Венцислав Шишков е скулптор, един от участниците в предстоящите Национални есенни изложби. Завършва Националната художествена академия със специалност „Метал“ последователно като бакалавър и магистър. Асистент в Академията от 2016-а и доктор на изкуствознанието от 2020-а година.
През годините е участвал в много самостоятелни и групови изложби, носител и на множество награди. Националните есенни изложби се откриват на 1 септември
Какво представяте в изложбата?
В тазгодишното издание на есенните изложби представям серия скулптури, които пресъздават движение, въздушност и комуникация между различи материали. Пластиките са експонирани спрямо пространството, съобразени със средата, следвайки аналогичен принцип на формообразуване и композиция. Акцентира се върху съчетание между два материала, камък и метал, което обогатява с контраст между различни повърхности и фактури. Разрязани каменни форми и обеми в три равнини, височина, ширина и дълбочина, са отново събрани и аранжирани чрез стоманени връзки между тях, но с определена дистанция. Използвани са различни видове камък, както и разнообразен подход при изработката на метала, патина, текстури и др. Процесът проследява разчупване на дадена строга форма и възможността тя да добие различни конфигурации и пластични качества.
Другата композиция е изработена изцяло от желязо. Тук отново е използван сходен пластичен принцип, но е изцяло съобразен с характера на материала. Експресивният подход при направата на скулптурата цели и да акцентира върху същината при обработката на стоманата.
Разполагането на творбите в отделни групи е продиктувано от активната среда в която са експонирани. Пространството в двора на Хиндлияновата къща е голямо, само по-себе си е достатъчно въздействащо с множество културни качества, което е предпоставка за подобно аранжиране, допълващо цялостната атмосфера.
Каква асоциация предизвиква у вас заглавието „Прагове и белези“? Как се свързат работите с кураторската тема?
Темата е достатъчно всеобхватна и едновременно стимулираща. Всеки автор може да намери връзка в своите творчески търсения и изразни средства с „Праг“ или „Белег“. Представените произведения са изработени по случай тазгодишното издание на есенните изложби. Въпреки абстрактността в композициите, в тях е търсена последователност и точен баланс при тяхната реализация. В случая ритъмът в скулптурите е основното средство, с което се търси връзка между темата и творбите, както самите материали и комуникацията между тях. 
Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?
През изминалите няколко години на българската и международната културна сцена, конкретно в сферата на изобразителните изкуства се проведоха множество традиционни, както и новаторски мероприятия-национални изложби, симпозиуми, конкурси и други интересни събития. Въпреки сложния процес при направата на произведение в областта на скулптурата, поставяне на художествен проблем и неговото технологично изпълнение, вземах активно участие в различни художествени сбирки и проекти. Мотивацията е провокирана от отношението към работата и конкретната задача, както нетърпеливото очакване от създаването на творческия обект. Предполагам, че тази активност е причината да бъда поканен.
Какво е вашето мнение за Националните есенни изложби през годините и сега?
Могат да бъдат казани много неща за нещо успешно с доказано традиционно присъствие в сферата на визуалните изкуства. Форматът предизвиква интерес и остава атрактивен за публиката всяка година. Едно от основните качества, които допринасят е атмосферата в дворовете а и в интериорните пространства на самите къщи, както и балансът при селекцията на участниците-творци, добре познати на аудиторията и млади автори, на които се дава възможност за изява. Пожелавам успех на формата в изданията, които предстоят. Сигурен съм, че успешната работа на проф. Галина Лардева и екипът, който организира събитието ще продължи и в следващите години.
Автор: Теодор Караколев
За автора
