Кремена Янкова и Виктория Янкова използват общо ателие – в старата сграда на бивша болница в Пловдив, строена през 30-те години на миналия век и напоследък населена единствено с художници. Пространството е така неконвенционално, че привлича „своите” хора. По етажите му сред ателиетата се приютява дори параклис от болничните времена, а понякога в сградата се правят прожекции на късометражни филми или изложби.
Виктория и Кремена са израснали заедно в къща с грамофон и домашно отглеждани зеленчуци. Компания дечурлига от техния квартал във Велико Търново са идвали в дома им, за да ровят заедно из тайни шкафове, препълнени със стари вещи, които чакали да бъдат открити. А баща им и до ден днешен търси писалката си Pelikan, която те двете са заровили някъде в двора.
Янкова и Янкова са сестри както в най-биологичния смисъл на думата, така и по дух. Еспериментират с различни материали и техники и не обичат ограниченията. Рециклират материали и идеи – „от кошчето за боклук до квантовата физика, всичко може да ти послужи, стига да ти хване окото”, казва Виктория. „Въпросът не е да се съчетава самоцелно”, допълва Кремена, която използва дори захарно тесто в работите си.
И така, насред сладкото на работата и горчивото на изкуството (и бирата), в уютното, обло пространство на галерия „Мария Луиза”, разговаряме за всичко и нищо на света. Около нас е смелата, нонконформистка експозицията с работи на Виктория и Кремена – Sister.
Какво държите в тайното чекмедже на въображението?
Кремена: Обич към живота, към себе си и децата.
Виктория: Любопитство и любов. В процеса на изследване – преди да започна работа по конкретна картина – едно ме води към друго и неочаквано се сдобивам с ценната информация, която се оказва, че ми е била необходима.
Кремена: Пък и през различните етапи от живота, в които влизаш, усещанията ти се променят.
Наричате първата си обща изложба „Sister”. Колаборацията, пък и заглавието отвеждат ли и към женското начало – като особена сила или реабилитиране на жената-творец?
Виктория: За нас тази експозиция е поглед към детското, защото двете имаме силна семейна връзка. Затова е и толкова лична – заедно сме и се поддържаме. От друга страна жените са тези, които раждат. Това е нашето особено качество и отношението към света при нас е свързано с детеродното начало. Очите ни са други, защото на нас, жените, ни е дадено да износваме деца и ние трябва да можем да поемем и издържим това.
Кремена: Работихме поотделно – всяка от нас със собствените си мисли, чувства и преживявания. Фокусът ни беше общата изложба, но никоя от нас не знаеше какво прави другата. Когато почувстваш света и цялата енергия, която той носи, започваш интуитивно да откриваш техниката си. Не издирваш преднамерено, това също е много характерно за нас – да се оставим на интуициите.
Музиката, която ви повлиява?
Виктория: Музиката развива сетивата по различен начин. Когато работя, слушам различни стилове, не принадлежа на конкретна субкултура: от Jacqueline de Pre до Sex Pistols. Пътьом мога да мина през страхотната японска ню уейв група The Plastics и да стигна до Шостакович. Искам да отбележа обаче още нещо – текстовете са изключително важни, за мен Nick Cave и The Cure са поезия, а поезията е концентрирана информация. С рисуването е същото – можеш да минаваш през различни медии.
Кремена: Не вярвам в ограниченията, музиката влиза в теб директно и ти нямаш контрол, не можеш да се съпротивляваш срещу нея. Слушам и класическа, и джаз, и всичко. А сред имената, които искам да откроя, са Vendredi sur Mer, Tame Impala, Vive la Fête, Yann Tiersen, Marvin Gaye.
През травмата или през високите моменти създавате изкуството си?
Кремена: И едното, и другото.
Виктория: Дори сблъсъкът на двете. Темите и в изобразителното изкуство, и в музиката, и в литературата винаги са едни и същи – любов, смърт, секс.
Какъв е на допир Пловдив за вас?
Виктория: Въздушен и лек. Откъдето и да идвам, когато наближа града, сякаш всичко в мен се подрежда. Тук усещам свежест и спокойствие, Пловдив се превърна в нашият град, тук са и нашите съмишленици.
Кремена: Топъл. Тук можеш да се чувстваш свободен. Градът сам по себе си е изпълнен с цветове – слънцето, реката му. Всичко му обичаме, даже комарите и миризливките, които дъщеря ми нарича „срамежливки”.
Животът на вкус е?
Кремена: Ягоди и мирис на лято.
Виктория: Опушено уиски и хубав секс.
В изложбената зала стоят и две кинетични фигури – кукли на политици, които призовават гостите да вземат питие за добре дошли. Направени са от захарно тесто и метафорично нямат крака. Двете авторки подсказват, че в края на експозицията те ще бъдат изядени. Картините обаче ще останат – Cat time,Малкият валдхорнист, Happy bycycle, Драконов плод…Както и инсталация на грамофонна плоча, „изпържена” върху стар котлон.
Идете и вижте.
––––
Виктория Янкова завършва сценография през 2013 г. в АМТИИ, гр. Пловдив.
Има шест театрални проекта. Номинация за Икар, награда за сценография от фестивала за Малки театрални форми, гр. Враца и участия в изложби.
Обича да работи с различни медии. Темата ѝ е човека – в различните му състояния и форми като физика и душевност. Интересни са ѝ маргиналните хора,еротиката, емпатията, болката, многопластовото вглеждане в човешките взаимоотношения, самоиронията.
Кремена Янкова е родена през 1988 г. в Габрово.Прекарва детството си в с. Дебелец, рисува от дете и 14 годишна заминава да учи иконопис в Средно художествено училище за приложни изкуства в гр. Трявна. Продължава образованието си във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, където се дипломира при доц. Красимир Карабаджаков.
Мести се в Пловдив, където се занимава две години с керамика, а после продължава като декоратор, изработвайки скулптури от захарно тесто.
Участва в редица изложби както в страната, така и в чужбина.
За автора
