Да зърнеш Ботев Пловдив през годините (СНИМКИ)

Кампанията „110 години Ботев Пловдив“ стартира. Стартира така, както е присъщо на един горд и преминал изпитанията на времето вековен клуб. С уважение към големите.

Официалното откриване на едноименната фотоизложба в галерия „Капана“ събра на едно място десетки заслужили ветерани от различни поколения, чиито изплували от прашния скрин спомени оживяха заедно със снимките по стените, разказвайки стотици истории от и извън терена. Да види на едно място това съзвездие от личности, дали живота си за „Ботев“, е сбъдната мечта за всеки, обичащ „жълто-черните“.

Навръх 3-ти март ветераните на Клуба застанаха рамо до рамо, за да оберат за пореден път овациите. Направиха го скромно, без излишни фанфари, без драматизъм, без излишни думи пред микрофона. Сякаш не си ги познаваме. Всеки един от тях бързаше да види себе си, да зърне онзи миг от европейската сцена, за който си спомня толкова ясно, все едно е бил вчера.

Да, тази изложба е за тях!

Защото те са историята, живата история на този легендарен пловдивски клуб. И неслучайно организаторите залегнаха на тази максима, „че този, който не уважава историята си, не заслужава бъдещето си“. Е, този път Сдружението и футболният клуб показаха огромно уважение, като подариха на своите легендарни футболисти това, за което всички те алармираха с огорчение назад във времето – Отношението. А то не се гради с думи, а с дела, драги ми Ботевисти! Затова поклон пред всички Вас.

Водещ на събитието бе вездесъщият Валери Станков. След встъпителните речи той не пропусна да уважи тези, които не успяха да дойдат, както и тези, които ни гледат от високо. Не пропусна Чико, Виден, Бенкса, Пики и т.н. Не пропусна никой. Нарочно разбърка реда на представяне, за да слее историята на клуба в едно. А Валери е доказал, че знае как да го направи.

През последните 3 години се забелязва, че Клуб и Сдружение го могат. Направиха го на два пъти в Зала „Съединение“ на Историческия музей, показвайки най-ценните документи от историята ни, намерени по пътищата Божии. Направиха това, което се иска от тях и да се надяваме, че ще продължат да го правят. Тихо и смирено, без много думи, но имайки силата и волята, когато се налага да се изправят, за да кажат и покажат това, което могат и после пак да замълчат.

Точно по същия начин, по който бе даден старт на събирането на средствата за кампанията „110 години Ботев Пловдив“ в първата седмица на януари. И да, тя върви с пълни сили отново благодарение на всички жълто-черни фенове, които не спират да дават всичко от себе си за своя клуб. Така, както го направиха през 2010 година, възраждайки клуба от пепелта. Така, както го направиха и през есента на 2020 година, спасявайки го от фалит, както и през зимата на същата година, закупувайки акциите от ТЦ-ИМЕ. Така, както са го правили и прадедите им през изминалия век. Защото в Ботев няма случайни неща.

Изложбата, куратор на която е големият пловдивски фотограф Минко Михайлов, изградил една от най-добрите школи в България, сигурно няма да може да бъде разгледана от всеки ботевист. Но този, който успее да я зърне, ще забележи това, за което са разказвали неговите бащи и дядовци през годините. Ще види усмивките по лицата на Бакалов, Зехтински, Костадинов и Пехливанов. Ще види исполина Вичев, извисяващ се над всички противникови тарани. Ще види „Златната обувка“ Славков и най-големият трофей в клубната история, запечатани заедно с Чико. Ще види онзи първи порив от създаването на клуба преди повече от 100 години. Ще види борбения дух в очите на футболния магьосник и заслужил треньор Дерменджиев, магията на Албанеца, Паница, Видин, Занев, Тумби, Райко и т.н., и т.н., и т.н.

Да, трудно е да изброиш всички, но това не е оправдание за никой. Затова и ролята на Минко Михайлов бе най-тежка. Да влезе бързо в доспехите на рефер и да избере онези 110 момента, които трябва да бъдат показани на бъдещето поколение. Това поколение, сред които са и онези 300 деца, които в момента израстват в „жълто-черната“ Академия на клубната база. На мястото, което един ден със сигурност ще носи името на своя родоначалник – Никола Щерев-Старика. Една от най-знаковите фигури в цялата история на клуба. Да, Минко се справи блестящо. Показа това, което бе открил с екипа си през последните няколко месеца. Да се разровиш сред хиляди фотографии, да откриеш техните създатели, да ги накараш да ти ги предоставят и после да превърнеш голото бяло пространство в разказ е нелека задача. Това не може да го прави всеки. Така, както и историята на Ботев не може да бъде писана от всеки. Защото първо трябва да го носиш в сърцето си, а после да имаш знанията и таланта да го направиш.

Неизбежно беше след всички хубави емоции в този национално-ботевистки празник да не си зададем въпроса, с който живее всяко ботевистко сърце: Ще бъде ли уважен Чико така, както му се полага от ботевистката общност? Ще бъде ли поставен онзи обещан на всички бюст-паметник пред строящия се стадион, когато бъде завършен? Защото времето си лети, а Чико чака своя момент, когато ще бъде отново на „Колежа“. Там, където е сърцето му! Там, където е футболът в Пловдив! Там, където ще посреща стотиците деца, хванали бащите си за ръка, идващи по „Богомил“, а те ще им разказват ли раказват онези вечни истории за него и магията, наречена Футбол!

Еми това е!

Дерзайте, споделяйте, разказвайте, наслаждавайте се на моментите с историята. Не я хулете, а се гордейте с нея, защото тя е такава каквато е, а ние можем просто да бъдем по-добри и да даваме повече.

По време на събитието бяха наградени със значки и грамоти легендите на отбора: Александър Бахчеванджиев, Иван Занев, Иван Сотиров – Албанеца, Георги Найденов, Иван Глухчев, Иван Кючуков, доктор Любомир Томов, Петър Зехтински – Зико, Костадин Костадинов, Антим Пехливанов, Атанас Пашев, Коста Танев, Благой Блангев, Марин Бакалов – Мери, Трифон Пачев, Митко Младенов, Славчо Хорозов, Васил Симов, Тодор Зайцев, Георги Георгиев, Гено и Иван Добревски, Лилчо Арсов, Борис Хвойнев, Иван Кочев, Митко Аргиров, Димитър Вичев, Запрян Раков, Красимир Манолов, Кирил Пейчев, Румен Байрев, Петър Пенчев, Паница Хаджийски, Васил Василев, Милан Каратанчев, Георги Андреев, Георги Попов – Тумби, Вангел Делев, Коста Босаков, Атанас Маринов, Николай Киров – Белия, Райко Стойнов, Драган Раденков, Димчо Апостолов, Димитър Танков. Посмъртно отличия получиха: Динко Дерменджиев – Чико, Никола Щерев – Старика, Виден Апостолов, Георги Славков – Бенкса, Румен Юруков – Пики и Иван Задума.

Фотоизложбата, която се намира в галерия „Капана“ на адрес ул. Райко Даскалов №29, ще продължи до 15-ти март, като входът е свободен, а всички привърженици ще могат да ѝ се наслаждават всеки ден от 10:00 до 18:00 часа.

Организатори на изложбата са ПФК Ботев Пловдив и Сдружение „ПФК Ботев“ с партньорството на Община Пловдив и Градска Художествена галерия.