Едно от най-положителните постижения на Международния фестивал „Черната кутия“ е фактът, че ни запознава с творци от цял свят. Позволява ни да надзърнем „в паничката на отсрещния“ и да се вдъхновим от него.
На 3 юни пловдивчани имаха възможността да се потопят в танцувалното изкуство на Кико Лопес от Испания. Неговият спектакъл „Искрен“ разчупва традиционните форми, като поставя за негов сценичен партньор не друг танцьор, а предмет, който се превръща в одушевено лице със собствени емоции.
Кико Лопез създава компанията Cía Kiko López във Валенсия, но е работил из цяла Европа и извън нея. Награден е с много национални и международни отличия за хореография, преподава танцувално изкуство, участва във фестивали и е победител в телевизионното предаване „Tù sí que vales“, заедно с танцовата компания „Kulbik“.
Гостуването му в Пловдив се осъществява в партньорство с фестивал Bucles – Валенсия.
Непосредствено преди спектакъла „Искрен“, който бе представен в Държавен куклен театър-Пловдив, разговаряхме с Кико Лопез за честността на артиста и глобалното значение на изкуството.
– Г-н Лопез, в какво се изразява искреността ви на сцената?
Изразявам искреността си на сцената чрез езика на движенията си, физиката си, съвременния градски танц и театъра на маските. В „Искрен“ напълно отворих себе си, за да предам диалога, който търсех между обекта и себе си и смисъла, който крие. Позволих си да се отдам на уязвимостта, любопитството, играта и задълбочено слушане.
За мен честността в изпълнението означава да се предадеш: на публиката, на музиката, на момента, на играта, която се случва на живо. Това е много интимен процес, един вид разрив отвътре. На сцената се опитвам просто да присъствам – да се свържа, да канализирам невидими емоции и да ги трансформирам в движение, образи и усещания.
– Защо решихте да заложите на предмет за сценичен партньор и то лампа?
Намерих лампата съвсем случайно, докато играех и импровизирах с различни предмети, но, по някакъв странен начин, мисля, че се открихме взаимно.
В началото ме очарова вътрешността на лампата. Гледането през нея създаваше друг начин на виждане: редуцираше зрението, но едновременно сякаш го правеше по-широко и по-дълбоко – като кинематографично увеличение на малки детайли, където красотата се появява внезапно. Събуди любопитството ми към детайлите, присъствието и наблюдението.
Лампата също така е нещо, което дава светлина, и това се превърна в много важен аспект от моята артистична вселена. „Искрен“ е свързан с две други мои творби, всяка с различен формат и продължителност, които също говорят за просветлението, живота и смъртта, тъмнината и светлината.
За мен този персонаж-лампа носи топлина, нежност, уязвимост и въображение. Създава истории, осветява скрити места в самите нас.
– Водили сте уъркшопи в множество страни. Мислите ли, че има какво да научите от нашата култура?
Разбира се! Всяка страна, която посещавам, ме променя дълбоко. Всички тези преживявания и срещи стават част от мен – не само като творец, но и като човек.
Винаги се опитвам да попия колкото е възможно повече от местата, до които пътувам: от местните артисти, храната, музиката, разговорите, културните пространства, начина, по който хората се отнасят към живота.
Това е първото ми посещение в България и вече усещам, че ще се случи нещо специално. Много съм развълнуван да изследвам културата ви по-отблизо, да се запозная с хора, да създам нови връзки и да позволя на страната да ми повлияе емоционално и артистично, точно както много други са правили преди това.
Програмата за следващите дни на фестивала „Черната кутия“ може да видите ТУК!
Снимки: Ванеса Попова
За автора
