Ах, колко ни е важна културата! Ах, колко сме загрижени за образованието и за добрите условия, в които растат нашите деца! Ах, как държава и община милеят и сън не ги лови за бъдещето на нацията! Ах, как се гордеем с културните си средища и институции! Ах, как бяхме Европейска столица на културата!
Ах, ах, ох…
По принцип е редно да тегля една майна на гореизброените, но то майни се теглят всекидневно от гражданите на Пловдив за какво ли не, та практиката е показала, че това не помага. И все пак се надявам искрено следващите редове да помогнат, някой да се стресне и да вземе да поработи, поне за малко!
Пловдивското музикално училище „Добрин Петков“ без съмнение е една от културните емблеми на Пловдив. Средище на талантливи хора, които се опитват да се развиват ВЪПРЕКИ „съдействието“ на община и държава. И успяват хората. Инструменталисти, певци, балерини, танцьори – цялата палитра от възможности, които са заложени в НУМТИ, непрестанно са оценявани, при това не само в България, за уменията си с множество награди от конкурси, майсторски класове, концерти и т.н.
Но това са „парфюми“, с които се разкрасява местната и национална власт, когато има официален повод да присъства на събитие, да връчи грамота, да се снима до някое успяло дете и да изтъкне колко ѝ е важна културата, как образованието е приоритет и прочее тъпотии, на които едва ли някой наистина вярва.
И сега по същество:
Музикалното училище на Пловдив е държавно. Важно е да се отбележи, в следващите редове ще стане ясно защо. Също така е важно да се отбележи, че Пловдивската опера, както и Драматичният театър също са държавни. Защо ги споменавам? Също след малко.
На 16 октомври 2021 година улично дърво, намиращо се на тротоара до училището, пада и смазва металните елементи на и без това отдавна компрометираната и нуждаеща се от ремонт ограда. Повтарям – на 16 октомври 2021 година!
Както може да видите от снимките, освен смазаната ограда, е повреден и част от тротоара, на който се намира въпросното дърво. На 28 април 2022 година най-накрая от общината пристигат, за да премахнат дънера. Аз съм слаб по математика, вие сметнете колко време е минало от 16 октомври до 28 април.
Но какво се случва във въпросния интервал от време? Ето какво ни разказа директорката на Музикалното училище Нели Попова – Коева:
„Ох, Общината днес (б.р. 28 април) дойде да извади коренището, но тротоара кога ще си оправят не знам. Оградата пострада от падналото дърво, писахме писмо, изпратиха инженер, който установи, че цялата ограда е за ремонт, но е на училището, а то е държавно, а не общинско. Тази държава не е в тази Община.
Купихме мрежа, която на Великден откраднаха и сега вързахме връзки и канапи да не прескачат децата. Бюджет още нямаме, но за цялата ограда миналата година изчислиха, че ще са нужни около 60 хиляди лева, сега с новите цени не ми се мисли.“
Сега…ако си мислите, че този абсурд се случва за първи път, то сте в голяма грешка. В двора на Музикалното училище се намира едно от най-красивите дървета в града. Огромен чинар, на който са се радвали децата още по времето, когато сградата се използва от Немското училище в града.
Та въпросното приказно дърво периодично се подкастря, тъй като клоните са му огромни и високи, а тези от тях, които са изсъхнали, логично биха били опасни за играещите под него деца.
Вероятно си мислите, че това е бял кахър и „Паркове и градини“ биха се справили с въпроса в рамките на час-два. Разбира се, че е така, но на практика това не се случва. И не се случва, защото от Общината казват, че дворът може да е общински, но училището е държавно, съответно е работа на държавата, респективно на училището, да си разреши проблема. Е, в началото на миналата година това се случи, след като беше повикана частна фирма, която да се погрижи за безопасността на деца и учители. Спомням си, че тогава имаше недоволство за това как се е случила въпросната процедура, но пловдивчани едва ли са били наясно за отказа на Общината да „инвестира“ време и ресурс за своето Музикално училище.
А, да, забравих, то било държавно…
Ами като е държавно, предлагам цялата местна власт да заобикаля отдалече въпросното културно средище и когато същото пожъне някакъв успех, да не се налага да гледаме и слушаме пламенни речи за това как Пловдив е Европейска столица на културата и прочее цинизми. Тук изключение прави програмата „Полети“ към фондация „Пловдив 2019“, която заделя средства, макар и не много, за да финансира талантливи деца за участия или временно обучение извън страната.
В този ред на мисли можете спокойно да направите аналогия и с проблема за липсваща сграда на пловдивската опера. Тя също е държавна, съответно приятен повод за измиване на ръце. Ремонтът на изгорелия преди години Драматичен театър също беше поет от държавата. И все пак – общината дотира с някакви средства операта и театъра, което е нормално и така трябва да бъде. В противен случай все по-оглушително би започнал да кънти въпросът „Защо Пловдив се хвали с държавни институции, а не с тези, за които носи отговорност?“.
И докато за местната власт вече се дадоха примери, то националната такава по нищо не отстъпва в „загрижеността си“ за пловдивското музикално училище.
Преди близо две години директорката на НУМТИ „Добрин Петков“ беше щастлива да заяви, че е на път да се реализира дългоочакваният проект за разширяване на училището, което да даде възможност на същото да приеме по-голям брой деца, както и да им осигури адекватна за 21 век среда за развитие. Ставаше дума за преустройството на таванския етаж, за закупуване на модерно музикално оборудване, обособяване на зала за балет, звукозаписно студио и т.н.
Преди година отново се позаинтересувахме какво се случва, като тогава стана ясно, че квотите са „изядени“, а финансите са пренасочени към училища в страната, които са с IT-профил. Впрочем, говорим за „колосалната“ сума от 900 хиляди лева, която вече 2 години не може да бъде осигурена!
Каква е актуалната ситуация към момента отново разказва Нели Попова – Коева:
„И там продължаваме да чакаме финансиране от Министерството на културата за капиталов ремонт. Толкова са мудни всички и само се ядосвам. Последно ми искаха декларация, че от училищният бюджет не може да се плати 4 етаж. Като че ли не знаят колко ни е делегираният бюджет, но още никакъв отговор, а става месец май.“
Та така, уважаеми читатели. Две години по-късно от министерството искат декларация, че училището не може само да си плати ремонта.
И все пак директорът се надява, че ако не друго, то поне аулата ще може да бъде оборудвана с аудио озвучаване. Това е възможно да се случи през обявените програми на Фонд „Култура“, за което в училището в момента пишат интензивно проект с надежда да бъдат одобрени.
Такива ми ти работи за Музикалното училище на Пловдив. Държавата се прави на луда за 900 хиляди лева, с които талантите на града да могат да имат адекватна за времето си учебна среда, а общината си измива ръцете за кастрене на дърво и оправяне на ограда, защото същите били държавни.
Европейска столица на културата? Сериозно ли?!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Музикалното училище в Пловдив на 900 хиляди от 21 век
Нели Попова-Коева: Музиката е най-доброто лекарство
За автора
Поредният резил!За смях сме на цяла България!Нищо в този град не е наред.Безумия безчет и никой даже и не си помисля да търси отговорност.Жалки сме!