Паисий Хилендарски и Софроний Врачански
Пръв изразител на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. През 1762 година написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. "История славянобългарска" се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител – Софроний Врачански. Той е автор на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие "Неделник". Софроний Врачански достига до убеждението, че за успешната освободителна борба на българския народ е необходимо да се повдигне преди всичко нивото на образованието. Той призовава образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, за да са достъпни за всеки. Софроний цели да се изгради трайно у народа съзнание за българска национална принадлежност.
Любен Каравелов и Васил Левски
Освободителното движение през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които днес знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение – революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба. В издавания от него вестник "Свобода" Любен Каравелов изобличава обществените отношения в Турция, като посочва, че те са недостоен анахронизъм за Европа, и представя турското правителство като враг на свободата и прогреса на балканските народи. Той налага идеята за революцията като радикално средство за решаване на българския национален въпрос.
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ. Гениален идеолог и политически стратег на освободителното движение, Васил Левски създава организационната структура на революцията. Той определя голямата цел на освободителната борба – с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейска мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.
Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода. Историята е съхранила имената на всички тях – живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина.
Кои хора наричаме будители?
Човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната истроия и правилната употреба на майчиния език.
1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ За първи път е честван в Пловдив през 1909г., а от 1921 до 1945г. е общонационален празник. След прекъсване на 28 октомври 1992г., се възобновява традицията му. На него се почита паметта на българските посветени дейци и революционери.
Св. Паисий Хилендарски
Духовник и национален будител.
През 1745г., отива в Хилендарският манастир.
Две години събира материали и през 1762г., в Зографския манастир завършва "История сваляноболгарская"
Канонизиран е от църквата за светец.
"За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите баЩи, както знаят други племена история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се горедее със своя род и език."
Софроний Врачански
Будител, духовник и последовател на делото на Паисий, пръв преписва Историята.
Автор е на "Житие и страдание грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ".
Васил Априлов
Посветен деец и книжовник.
Отваря първото българско училище в Габрово през 1835 година.
Неофит Рилски
Монах, художник и учител.
Учител е в Габровското училище.
Написал е "Българска граматика", "Таблици взаимоучителни" и първия български глобус.
Д-р Петър Берон
Просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар.
През 1824 година издава "Буквар с различни поучения", или т.нар. "Рибен буквар".
Найден Геров
Писател, езиковед, фолклорист, общественик и създател на едно от първите класни училища в България.
Автор е на "Речник на блъгарский език".
Открива училище в Копривщица.
Георги Раковски
Революционер, съставя план за освобождението на България от турско робство, създава Първата българска легия организатор на национално освободително движение.
Други народни будители:
Владислав Граматик
Стефан Караджа
Григорий Цамблак
Добри Чинтулов
Захари Стоянов
Братя Миладинови
Стефан Стамболов
Матей Граматик
Източник: аsenov.net
За автора
