Българите – децa на мола

Бързо в ЦУМ,
бързо в ЦУМ,
пуснали са нов парфюм.
На опашка
ще се блъскам,
но с парфюм
ще се напръскам.
 
Истинското събитие на седмицата за мнозина бе съвсем различно от темите на медийните новини.Нищо не докосна сърцата така, както сбъдването на половинвековната мечта на българина – бананите да струват стотинки. И макар на пазара да се продават екзотичните личи и помело, нелоши македонски ябълки и турски ягоди, бананите (по Коледа) за българите винаги ще пораждат атавистичен копнеж. Те са част от откровената лъжа "Хубаво си беше при бай Тошо", която за мнозина, разбира се, е чиста истина. Точно тази фокус група атакува през седмицата новия мол в София, в който бананите бяха стотинки, а битката за тях обиждаше човешкото достойнство. Но всъщност не повече от размера на пенсиите на тези хора, които така и не могат да опитат вкуса на мангото, папаята и рогатия пъпеш.

Споменът за кризата от 1996-1997 г. пробуди в купувачите старите ловни инстинкти, въпреки че днес предлагането превишава търсенето от плодовете през имотите чак до уроците по пиано и солфеж.

А доскоро влиятелни международни консултантски компании вещаеха "смъртта на моловете". В България тя очевидно се отлага, те стават все по-големи, по-силни, по-охранени.

"Плаза, търговски център, търговска алея" всичко това означава понятието мол. Комерсът се съдържа в името му! Но вече се развива и като публично средище, където лишените от спортни площадки, уютни публични пространства и квартални кина млади хора могат да общуват и да се разхождат, макар и с празни ръце. По гладки и осветени алеи, каквито в София хронично липсват. Търговските центрове са пълни с майки с деца и бебешки колички – особено в студените дни, пак заради причините, изложени по-горе. Моловете работят на принципа на хазартната индустрия в Лас Вегас: създай семейни развлечения и удобства, за да привлечеш хората. А веднъж влезли в капана, няма как да не похарчат и някой лев.

За автора

Вашият коментар