За базата на НСА или Който трябва дава на Когото трябва...

През февруари студенти и преподаватели направиха организиран протест срещу нареждането на кмета на Несебър за събаряне на портала на базата с цел да осигури достъпа на механизирана техника за започване на строителни дейности,въпреки съществуващия мораториум обявен от Народното събрание за забраната на строителна дейност на територията на вузовете и училищата. Благодарение на широкия отзвук в медиите на това събитие българското правителство постави за обсъждане на този въпрос с национално значение.

След като Министерски съвет обяви базата за обект с национално значение (решение номер 84 от 19.02.2010) всички се надявахме, че съмнителни “реститути” ще престанат да късат парчета от нейната територия. Върховният административенсъд (ВАС) обаче отмени рещението на Министерски съвет като се мотивира с текстове от Закона за физическото възпитание и спорта, който изисква подобни съоръжения да са публична държавна собственост. Според него национални спортни обекти са стадион: Васил Левски”, ”Дианабад” и другите големи спортни комплекси, на които се извършва състезателна дейност и са посочени в Приложение към ЗФВС (Закон за физическото възпитание и спорта).

Според висшите магистрати, обаче базата на НСА в Равда няма национално значение. Не е посочена в това приложение и се използвала за учебно-методическа дейност. Това тяхно тълкуване им дава основание да отменят решението на Министерски съвет. В същото време в Закона за висшето образование от 1995г. се казва, че обектите на образованието са публична държавна собственост. Явно съдът вместо да вникне с представените от НСА ”Васил Левски” доказателства и да отсъди в полза на обществото, с лека ръка реши в полза на съмнителните ”реститути”.

Срещу това решение на Министерски съвет заведоха дела собственици, които не са във владение, сред които и Община Несебър. Всичи те искат земята под нашата база.

Тази категория собственици винаги се поставят начело пред различните претенденти и страничният наблюдател остава с впечатление,че те са преобладаващи като брой и техните права се пренебрегват от държавата и НСА.

Собствениците, които са възстановени в съществуващи стари реални граници са не повече от 4-5 от общо 39 поземлени имота. Техните претенции са много малка част от територията на спортния омплекс на НСА в Несебър. Зад техните гърбове се подреждат без много шум втората най-голяма категория собственици, тези които са закупили право на строеж от Община Несебър и тези които са обезщетени за собственост върху земи от други райони на общината. Последната категория ползват опит от широко известната практика на “заменките”. Не на последно място се появява като собственик Община Несебър с около 35% от площта на националния обект” Водната учебно-спортна база на НСА – Несебър”.

Посочените по-горе имоти, появи ли се след 1995- 2000 г. се разполагат върху държавната собственост, съществувала повече от 50 години, управлявана от НСА и обявена за общинска с два констативни акта от Община Несебър през 1999 и 2002г.

Необходимо е да напомним, че НСА (в миналото ВИФ “Г. Димитров”) е в Несебър от 1952 – първо на провлака на палатки, от 1959 в съседния залив на бунгала, а от 1974г. в местността “Акротирия” с два акта за собственост, които са за спалния комплекс, хранителния блок и целия терен с размер около 150 дка.

Днешния си вид базата е достигнала, след като държавата десетилетия на ред инвестира в обекта, подобрявайки условията за учене и отдих, осигурява над 120 плавателни съда от всички видове и класове и превръщайки “Буруна” в едно от най- зелените кътчета на крайбрежието. Само озеленителният план реализиран през 1971-1980 г. дава живот тук на над 10 000 растения. Изграден е малък град със собствени водоизточници, вътрешна алейна мрежа, 4 броя червени кортове и над 10 игрища, подземна напоителна система. Построеният през 1988г. железобетонен кей и удобния залив с плаж, предоставят отлични услови за обучение по плуване, гребане, ветроходство, водни ски, водно спасяване и т.н.

През 1999г. обаче, Община Несебър актува земята като общинска и сведкавично учредява права на строеж на “правилните хора”. Сред тях няма случайни фигури, няма и хора, които наистина са притежавали собственост тук. Наред с това има и доста оземлени, които са получили терен, като обещетение срещу процент за “когото трябва”.

В утвърдения кадастрален план се обслужват единствено интересите на частните собственици, заличени са вътрешните пътища, достъпа до пристана е ликвидиран и се планира плътно застрояване и бетониране непосредствено от пясъчната ивица. Естествено е да се питаме къде остана прилагането на закона за устройството на черноморското крайбрежие? Изникването на поредния хотелски мастодонт е само въпрос на време.

По този начин целенасочено се пристъпва към пълно унищожаване на комплекс, изграден за спорта и образованието на нашите деца. Разрушава се напълно собственост, създавана за десетилетия с обществени пари, и българските граждани трябва да знаят за това.

Общественият морал изисква да се потърсят всички правни възможности за съхраняване целостта на спортната база, за да запази тя своето предназначение – за българското образование и спорт.

Академичната общност, представителите на спортните среди и гражданското общество са твърдо решени да се противопоставят на тази несправедливост и беззаконие, които уронват националния престиж на българското висше образование и спорт.