Почти една седмица продължава окупацията на студентите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и вече атаките, оплюването и лепенето на етикети станаха повече от исканията им. Само за два-три дни разбрахме, че студентите са едновременно малко, че са анархисти-комунисти, но и с десни убеждения и изостанали от времето, и че пречат на нормалния образователен процес. Държавната машина с изпипаните си 45+24 години опит успешно мачка всяко показване на различно мнение, или най-малкото му поставя етикет, за да не бъдат приемани насериозно.
Разбира се, протестът не е перфектен. Исканията, начинът могат да бъдат различни – всеки може да има свое виждане относно това как да се проведе това изразяване на позиция. Проблем е обаче, когато критиките не се основават на реалността, а са някаква манипулация, която цели хем да обрисува „окупаторите“ като симпатични млади хора, хем в същото време те да не са съвсем прави да критикуват връщането на Делян Пеевски като депутат и всичко в държавата да е окей – лекциите да си продължат, правителството да си работи, а по жълтите павета да си протестират някакви хора, които никой не чува.
Коментарите със съмнителна степен на интелигентност, да я наречем контраинтелигентност, започнаха още от първия ден на протестите. Ректорът на университета проф. Иван Илчев заклейми акцията, тъй като била от „малка група“ студенти(това бивайки лошо за тях, а не за останалите пасивни членове на обществото…), не била в подходящото време – „Защо не реагирахте веднага след решението на Конституционния съд, защо бяхте на море“(явно ректорът е извън всякаква връзка с политиката – или с реалния живот: първо, да се заядем на дребно – деюре КС оставя казуса без решение, поради липса на мнозинство, второ КС заседава на 8 октомври, какво море!?) и разбира се тежкото обобщение, че „Не са избрали правилното място и време да протестират“ – подозирам, че идеята на ректора за правилно място и време е да речем когато никой не гледа, някъде далеч в гората. Останалите студенти трябва да имат право да получават качественото си образование от конституцинен съдия със съмнителни знания по право и съмнителен морал, който дори не ходи на собствените си лекции понякога.
Към контраинтелигентните изказвания се присъедини и депутатът от БСП Янаки Стоилов тази сутрин. Той остави друг етикет на студентите – с десни виждания, но вдъхновени от леви убеждения, и в същото време изостанали от времето. Анализът на преподавателя по политология в СУ е, че студентите следват акцията „Окупирай Уолстрийт“, които имали леви убеждения. Със същия успех може да каже, че болшевиките са изостанали от времето, защото тяхната лява революция идва над 100 години след революциите в САЩ и Франция. Естествено, в типичния манипулативен стил на червената партийна машина, студентите са описани като интелигентни, и са поздравени, че имат обществена позиция. Така се създава представата, че Янаки ги харесва, мнението му не е пристрастно и негативно срещу тях, но те просто не са прави. Най-симпатично е изказването, че „в последните години те страняли от политическия живот“. Готиното в случая е, че става дума за студенти. В „последните години“ те са били в гимназията.
Партийната машина обаче трудно може да повлияе с манипулациите на интелигентните хора, които се интересуват какво се случва около тях. За пример – контрастудентката и контрапротестираща Десислава Славчева, която твърди, че била второкурсничка в специалност „Финанси“. Такава специалност няма, това бързо бе разкрито от фейсбук, а в последствие се оказа, че тя е поредният контрапротестиращ, който всъщност е просто активист и член на БСП. Надеждата е само истинските факти и честната информация да достигат до повече хора, от колкото манипулираните лъжи на властта.
За автора
