(на снимката: Христо Таков – актьор)
Спектакълът „Аз, Сизиф” на Веселка Кунчева бе представен за първи път в Пловдив. С него започна и тазгодишния международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много”.
Представлението преминава през целия човешки живот от раждането, но пречупен през древногръцкия мит за Сизиф, прокълнат вечно да бута огромен камък по скала, заради дързостта си да отстоява свободата си. Когато стига върха на скалата, камъкът пада всеки път и той започва отначало.
Със своето произведение „Митът за Сизиф” (есе, 1942 г.) Албер Камю отново поставя основния въпрос, характерен за неговите творби, а именно има ли смисъл животът.
Веселка Кунчева, режисьор на спектакъла: „Щастието е в това да живееш живота си, а не да търсиш неговия смисъл. Така или иначе няма смисъл. Колкото повече се затлачваме в това има ли смисъл едно нещо или няма, толкова повече ставаме …сковани. И по себе си знам, че дори да е за нещо, в което вярвам, ако тръгна да го разкоствам, за да намеря смисъла, аз му отнемам душата. Всъщност то се обезсмисля. И вярвам в това, че когато един човек реши, може да обезсмисли всичко, и Шекспир и Микеланджело. Всичко може да загуби смисъла си, ако го разкостиш на парченца и започнеш да търсиш, а това защо, а това защо… Смисълът не е смисъл, това е чувство, усещане, то е душа, дух. Това е смисълът. Въобще думата смисъл е малко измислена. Тя е като времето. Имаме нужда някакси да фиксираме нещата, за да се чувстваме спокойни и фиксираме това има смисъл, това няма, тук имаме време и т.н…Това са измишльотини на човек да се чувства по-стабилен, да си даде сигурност. Иначе би му било доста по-трудно. Разбира се, аз също ползвам смислите и времето…А това да спреш да мислиш, може би е най-голямата мисъл. Ти се разтваряш в света, в целостта, ставаш частица от всичко”.
Веселка Кунчева: „Този спектакъл го правим 8 месеца. Имаме изключително много експерименти, които или не се случиха, или трябваше да отпаднат заради целостта на спектакъла. Това, което показваме е просто върхът на айсберга. „Аз, Сизиф” е преминал през изключително много проби, за да достигне до това, което е в момента”.
Автор на текстовете в спектакъла също е Веселка Кунчева.
„… ако знаех, че от камък ще се раждам
всяка сутрин, всяка вечер, всеки ден,
ако знаех, че в очите ми ще дращят
песъчинките от вчерашния мен,
ако знаех, че ще моля за окови,
а в оковите ще търся свобода,
ако знаех, че крилете си ще срежа,
за да вдишам аромата на калта,
ако знаех, че живеейки умирам,
а умирайки ще плача да съм жив,
ако знаех, че безсмисъла ще нося
във сърцето си като оцъклен стих,
ако знаех само,
само, ако знаех,
само мъничко,
ей толкова дори,
щях във камъка
живота си да смажа,
за да помня, че
не знаех,
че боли…"
Веселка Кунчева: Текстът „Ако знаех” се роди в много труден момент. Имахме една открита репетиция, в която поставихме частично спектакъла, и тогава осъзнах, че липсва нещо, това, което ще спои, а спойката трябваше да са тези стихове. Преминах през доста мрачни периоди, в които търсех, не можех да намеря , не разбирах как, и в мига, в който казах „не мога”, текстът се роди за 20 минути. И като Сизиф.., явно човек, когато достигне до края, до изнемогата, до невъзможността тогава ти се дава това, което искаш. Няма нещо, което да получиш без да го изстрадаш, без да го изтрудиш, няма как това да се случи или поне в моя живот е така. А и вярвам, че всичките тези мъки, натискане на този куб или камък, това тласкане нагоре или падането, това си е част от творческия процес. Ако един спектакъл става лесно, то той би бил безплътен, той би бил една равна плоскост. А когато вкарваш усилия в това нещо, то придобива плът. Мисля, че и човешкият живот е така. Ако на един човек всичко му се случва лесно, той не би могъл да уплътни душата си, да уплътни мисълта си, т.е. той не би имал нужда от това.
Спектакълът „Аз, Сизиф” получи награди за "експериментални и нови форми", сценография, музика, актьорско майсторство и награда на младата българска театрална критика на VІІІ-я Международен куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" 2013.
Продуцент е Кристиан Томас и „Контраст филмс”.
Режисура и драматургия: Веселка Кунчева
Актьор: Христо Таков
Сценография и кукли: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Мария Димитрова
За автора
