След смъртта на Нелсън Мандела много хора ще се надпреварват да правят своите разсъждения върху личността на един човек, страдал в продължение на десетилетия, за да помогне на чернокожото южноафриканско население в борбата му с апартейда. Нека да не забравяме тогава, че някога е имало време, когато основните политически лидери не са имали угризения да клеветят Мандела и Африканския национален конгрес, замазвайки престъпленията на апартейда в Южна Африка. Ето някои от тези случаи:
Президентът Роналд Рейгън пита през 1981 година „Можем ли да се откажем от една страна, която е заставала до нас във всяка война, в която някога сме се борели; страна, която е от съществено значение за свободния свят в своето производство на минерали които ние всички трябва да имаме за напред? Аз просто чувствам това… себе си… всичко тук… Ако отидем и седнем на масата за преговори с руснаците, със сигурност можем да оставим вратата отворена и да продължим да преговаряме с приятелска нация като Южна Африка“.
Четири години по-късно, през 1985 година в интервю, Рейгън заявява, че Южна Африка е „елиминирала сегрегацията, нещо което имахме и в нашата страна“.
По-късно той продължава осъдително – „изчисленият терор по елементи от Африканския национален конгрес (АНК) – минирането на пътища, бомбените атентати на публични места, са създадени да доведат до бъдещи репресии“. Същата година, Рейгън се бори със зъби и нокти, за да блокира депутати нетърпеливи да възложат санкции на апартейд в Южна Африка, която той смята за ценен съюзник в борбата срещу комунизма. Той налага вето върху Закона за всеобща борба с апартейда, въпреки че ветото му е преодоляно от Конгреса. Същото се случва и с АНК и Мандела е включен в списъка с терористи на САЩ.
Дик Чейни, конгресмен от щата Уайоминг, гласува против резолюцията от 1986 година, призоваваща за освобождаването на Мандела от затвора и признаването на Африканския национален конгрес като легитимен представител на чернокожото мнозинство в Южна Африка. Десетилетия по-късно Чейни обяснява, че е гласувал по този начин защото по това време АНК се е считала за терористична организация. „Мандела беше велик човек, на когото се пречеше адски много“, допълва Чейни.
Точно като Рейгън Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното кралство, предпочита „конструктивна ангажираност“ с расисткия режим на апартейда, вместо издаване на строги санкции. През 1987 година тя казва – „АНК е типична терористична организация… Всеки, който си мисли, че те ще съставят правителство в Южна Африка, живее на облак в кукувича земя“. Мандела казва за един от нейните съюзници и поддръжници, член на Европейския парламент Теди Тейлър – „Трябва да бъде застрелян“. Когато Тачър почина по-рано тази година, бившият изпълнителен секретар на АНК Паоло Джордан, каза „Прав ти път… Тя беше твърд поддръжник на режима на апартейд. А също и участваше в алианса на десницата с Роналд Рейгън, който допусна много смъртни случаи, които можеха да бъдат избегнати“.
По време на кандидатурата си за президент през 2000 година, сенатор Джон Маккейн избира услугите на Ричард Куин – политически консултант от Южна Каролина. Куин също е и редактор на списание, наречено „Тримесечен преглед на южен партизан“ (Southern Partisan Quarterly Review). Освен използването на Southern Partisan да изложи убеждението си, че намеренията зад образа на Мартин Лутър Кинг са „язвителни и скверни“, през 1990 година Куин пише, че Нелсън Мандела е „развалено яйце“ според хората, живеещи по „американски начин“. „В крайна сметка господин Мандела беше вкаран в затвора преди 27 години – не заради неговата хуманна философия, а защото той беше терорист който открито се застъпи (и лично обвърза) с насилие срещу правителството“, допълва още той.
През 1985 година, две години след като се опитва да блокира законопроект за установяването на ден на Мартин Лутър Кинг като национален празник, прословутият сенатор от Северна Каролина Джеси Хелмс, възпрепятства закона и настоява да сложи санкции срещу Южна Африка. Сенаторите Стром Търмонд и Фил Грам се присъединяват към Хелмс в неговата борба. Когато сенаторът на Калифорния Алън Кранстън обвинява Хелмс, че поне частично е мотивиран от расизъм, Хелмс нарича обвиненията „глупости“ и настоява, че единствената му грижа са работните места за чернокожи южноафриканци. През 1994 година когато Нелсън Мандела посещава Капотолия като новия президент на Южна Африка, Хелмс се обръща с гръб към него.
През 2008 година, точно преди 90-ия рожден ден на Мандела, Джордж У. Буш най-накрая подписва законопроект, с който премахва носителя на Нобелова награда за мир от списъка на терористи в САЩ. Тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс заявява, че е изключително притеснително, че тя все още трябва да откаже лично посещение на Нелсън Мандела в САЩ.
За автора
