„Защо празнуваме Коледа?“ е въпрос, който сигурно всяко малко дете задава на своите родители. И отговорът му най-вероятно е един и същ – Защото тогава се е родил Иисус Христос, нашият Бог. И действително този празник се отбелязва от хиляди и милиони души по целия свят и може би причината за това е широката разпространеност на религията… или има и някаква друга?
Християнството ни учи, че Божият син Иисус Христос се е родил на 25-и декември. Но тази дата не е избрана случайно. Тя е обвързана с древни религии и вярвания, хиляди години преди да се зароди християнската. По някои непотвърдени данни реалната историческа личност Иисус е родена през летните месеци. В Новия завет не се споменава рождената дата на Божият Син, но някои от теориите смятат, че избирането на 25-и декември като една от най-светлите дати в християнството, е обвързана с езически култове, богинята Майка-Земя, почитащи зимното слънцестоене. Това е природен феномен и единственото време от годината, когато природата е затаила дъх, в очакване на трансформация. В продължение на около три дни слънцето изгрява все от една и съща точка. За древните хора този преход е драматичен – тъмнината е тържествувала над всичко живо, до момента когато настъпва светлина и денят започва да нараства. Слънцето се “ражда” за нов живот, за новата година и заедно с това се осигурява живота не само на царя – жрец, но и на целия социум.
Ето защо рождението на Спасителя се обвързва точно с тези дати. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека. Според Новия завет, в мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.
Важен ритуал в честването на Зимното слънцестоене било запалването на огън на открито. Този свещен огън се палел, за да дари сила и живот на слънцето, за което се смятало, че се преражда в деня на Зимното слънцестоене. Навсякъде се окачвали светлини, които имали за цел да помогнат на слънцето в новата му фаза на растеж.
Според Новия завет, майката на Божия син е заченала непорочно и е родила момчето, като обикновен човек, но в обор във Витлеем.
Митовете за Кибела (Майката-Земя) са свързани с историята на младия Атис, син на двуполовото същество Агдитис (така на някои места наричали Великата Майка) и дъщерята на реката Сангариос. Според легендата Атис бил красив млад овчар, обичан от Кибела, Майката на боговете, Великата азиатска богиня на плодородието, чието главно седалище било във Фригия. Има и легенди, които твърдят, че Атис е неин син. Разказват, че също като много други герои раждането му е било чудотворно. Майка му, Нана, заченала девствена, като сложила зрял бадем или нар в пазвата си.
Като оставим на страна всички преплитания на древни култове и религии, празнуването на Коледа е един прекрасен повод да се съберем с близките, роднините и тези, които обичаме най-много и да прекараме малко приятни моменти с тях, без да ни се налага да мислим зара работа и проблеми.
Честита Коледа!
За автора
