Вече изтрезнели от новогодишните веселби, по традиция залагаме големи надежди на всяка следваща година, отчитайки нещата които са ни се случили през изминалата. Винаги новото начало е лъч надежда, че ще успеем да поправим някои допуснати грешки; че съдбата ще е по-благосклонна към нас и ще ни предложи множество интересни възможности; че ще спрем цигарите, алкохола, вредните навици и въобще ще бъдем къде-къде по-добре от предходните 12 месеца. В един такъв момент обичаме да правим бърза ретроспекция на нещата, случили се и останали в съзнанието ни, и разбира се на тези, оказали влияние върху нас.
Ето и какво си спомням аз от изминалата година… Всъщност ако трябва да я опиша с една дума, то тя би била „абсурд“. Определено 2013-а година беше годината на абсурдите в българската държава, и ако си мислите, че те винаги са съществували – най-вероятно сте прави, но през тази година абсурдите преминаха границата на допустимото и започнаха да намирисват на тотална и безскрупулна гавра с българското общество.
Още едвам освестили се от всичките януарски празници, като новогодишна честитка българите получиха страховити сметки за ток, които провокираха масови протести през февруари месец, довели до падането на правителството на Бойко Борисов. Някои привърженици на харизматичната политическа фигура, упорито твърдяха, че с този акт той поема отговорност за ситуацията. Друга част пък интерпретираха постъпката му като бягане от отговорност, но каквато и да е причината за това действие, последиците от него разтрисаха държавата през цялата година. Очевидно беше, че ГЕРБ не рискуваха особено много, сдавайки властта само няколко месеца преди изтичането на редовния им мандат. Но резултатите от предсрочните избори, като че ли не бяха точно такива каквито те смятаха. Накиснати или не, за допълнителните костинбродски бюлетини, те изиграха своята роля, така че ГЕРБ да не успеят да съберат достатъчно гласове, за да формират правителство… Добре дошло за опозицията, влязла в съглашения и заела челната позиция в държавата. Еми – Честито ви ново правителство!
Само няколко седмици след полагането на клетвите, скандалното назначение на съмнителната личност Делян Пеевски провокира нови, масови и съвсем различни протести. Този път те не бяха провокирани от битови аспекти, а от чисто политическо решение – факт, който единствено можеше да говори за зараждането на това толкова желано гражданско общество в България. Цяло лято хиляди хора излизаха и блокираха булеварди и площади в столицата и страната, но политиците се правиха, че не забелязват тълпите от хора скандиращи пред прозорците на работното им място. Вълнения, агресия, нехайство и сблъсъци с полицаите.
С настъпването на есента студентите разровиха жаравата и отново разпалиха огъня на позаспалите, но неспиращи антиправителствени протести. Младежите окупираха сградата на софийски университет и пробудиха широк обществен отзвук с това дали трябва университетската институция да се въвлича в един чисто политически протест? Разбира се не липсваха разнопосочни мнения, а политическият „елит“ отново остана там, някъде високо и високомерно махна с ръка на полицаите, нареждайки да смачкат младежите, за да могат да излязат от сградата на Парламента…
Трудно се прави коментар на подобни събития и гледки без да се вложи поне малко емоция. Трудно може да се преглътне подобна безпардонна наглост. А още по-трудно е да осъзнаем, че една цяла година сме протестирали и сме се борели по всякакви демократични начини за правото си на качествено управление, но по някаква безумна и неразбираема за повечето хора причина, борбата не е дала резултат.
Извън политическите неволи лично не се впечатлих от други особени събития в национален мащаб. Може би победата на първата ни мъжка ракета Григор Димитров на турнира в Стокхолм може да се отбележи като един значителен успех за българския спорт, заедно със затвърждаването на титлата на Ивет Лалова, като най-бързата бяла жена, както и на Кубрат Пулев, като претендент за световната титла по бокс.
Изкуството и културата имаха, по мои наблюдения, силна година, особено в нашия обичан град Пловдив. Той стана домакин на множество фестивали като Teathair; Sofia architecture week; спортния празник Move Week; двадесетото издание на Златен Ритон; както и множество стрийт фестивали. Не може разбира се без ежегодните издания на Нощта на музеите и галериите; Улица Отец Паисий; Сцена на кръстопът; Есенен Салон на изкуствата.
Определено голям отпечатък в театралната година на Пловдив остави пожарът, изпепелил голямата сцена на Драматичен театър, дни преди стартирането на Сцена на кръстопът. Но за щастие това не попречи на постановките да бъдат играни в новата зала в Дом на културата Борис Христов.
Определено изминалата 2013-а година беше динамична, емоционална и на моменти дори трагична. Нека да си пожелаем през новата 2014-а всички тривиални неща, като здраве, успехи, щастие и любов, но и още едно много важно – човечност!
А вие какво запомнихте от 2013-а година?
За автора
