Три проекта останаха финалисти в конкурса за площад „Централен“ в Пловдив, като в близките месеци трябва да бъде избран само един от тях, който да бъде изпълнен. Днес ще ви представим втори от тях – проектът на екипа от архитекти от Германия – Veit Eckelt, Sigmund Eckelt, Philipp Mecke, Ana Fillipovic. Проектът е класиран на трето място от експертното жури, но гласовете на пловдивчани могат да променят класацията.
Предстои да се уточни по какъв начин ще се предложи гласуването за хората, по какъв начин ще бъдат презентирани и извън интернет и кога ще бъде общественото обсъждане.
Проектите вече са качени и можете сами да ги разгледате на сайта plovdivsquare.com, като тук ще се опитаме да ви ги преразкажем с кратко обяснение какво представляват. В презентацията включваме както обясненията на самите автори, мнението на журито, така и няколко наши разсъждения върху представените идеи. Ето и класирания на трето място немски проект:
Журито оценя най-високо в този проект неговата гъвкавост и "незавършеност". Елементите са подвижни и повечето зони на площада могат да променят своята функция. Археологията е представена елегантно.
Като лоши черти са отбелязани височината на пилоните, връзката с парка и връзката с археологията.
Връзка с археологическите разкопки до Царсимеоновата градина наистина няма, но останалите две зони – форумът до Одеона и около Пощата са много добре решени, с достъп директно до тях от няколко места. За сравнение – в проекта на второ място на SMARCK студио, достъпът до Одеона е само чрез едно стълбище от ул. "Гурко", както и преминаване над тях с мостче – а всъщност там, сякаш разкритите неща са доста повече.
Идеята за високите колони може да се погледне от две страни. Първо, традиционната и класическа гледна точка срещу високото строителство в центъра на града, за да се остави доминацията на пейзажа от тепетата. Мащабът им наистина е твърде голям, ако следваме тази логика. От друга страна обаче пилоните наистина изглеждат високи спрямо Пощата, но практически не са по-високи от Партийния дом (който ще стане още по-висок след новата му реконструкция), и "бият" съвсем с малко Тримонциум с буквите.
По време на пресконференцията за края на конкурса се показаха няколко проекта, които не са стигнали финала, понеже не отговаряли на определени критерии, били прекалено скъпи или имат други непреодолими недостатъци, но като цяло са оценени като много качествени. Аргументът за изключването на един от тях бе, че е твърде радикален. Може би от трите проекта – включвайки пилоните в настоящия им мащаб, този е най-радикален и предизвикателен. Именно и заради тази провокация, може би този проект има най-силен характер, най-силна идентичност и е най-запомнящ се. И може да се замислим дали не се нуждаем от нещо толкова радикално, което да представи Пловдив по един по-различен начин, нещо, което да ни вкара по световните медии с нещо такова, нещо предизвикателно.
Сравнено с италианския проект, този сякаш създава малко по-просторно площадно пространство, макар и запазвайки паркинга пред Тримонциум до известна степен. Тук озеленяването сякаш е по-сериозно застъпено. Връзката с останалите археологически обекти в близост с повтарящи се мотиви е доста подходяща и ти напомня, че си на едно исторически свързано място, независимо дали си до Цар Симеоновата градина и Западните пропилеи, или до Голямата базилика.
"Незавършеността" на проекта може да се погледне и не само от гледна точка на промяна вътре в него, а и доста лесното разширяване – от всички три проекта, тук например най-лесно може да се включат в общата визия разкопките до Понеделник пазара.
Трябва да отбележим, че всеки от проектите е само идеен, тоест всички забележки по всеки един от тях могат да бъдат доработени в следващ момент.
Вижте и първия представен от нас проект – класираният на второ място на италианското студио SMARCK.
За автора
