През последните няколко дни особено внимание се обърна на протеста на търговците на скрап. Те се бунтуват срещу влезлия в сила закон, че физически лица нямат право да предават материали в регистрираните пунктове, а това на практика означава техния фалит, тъй като оборотът им зависи около 60-70% именно то физическите лица.
От една страна е разбираемо недоволството на изкупвачите на скрап, тъй като това е тяхната прехрана, а законът ги обрича на значително по-малко приходи. Но от друга страна едва ли щеше да се стигне до този закон, ако търгуващите с метали спазваха елементарна хигиена на покупките си. Защото не е нормално да се приемат капаци и решетки на пътни шахти, далекопроводни кабели или части от релси от физически лица. Ако не се приемаха от изкупвачите на скрап нямаше и да се крадат, а липсата им да застрашава човешки животи. На практика това, че са купили капаците на шахтите, релсите и кабелите ги е превърнало в съучастници в престъпление, а в определени случаи и в убийства.
Така че законът срещу който протестират в момента собствениците на депа за преработка на метали, е отговор на тяхното собствено безотговорно отношение. Защото когато липсва търсене, няма да има и предлагане…
Сега изведнъж тези хора решиха да протестират, да блокират граница и отново да пречат на останалите хора. Твърде нагло и егоистично наистина, погледнато от определената гледна точка.
От една страна тези пунктове приемат подобни материали, като създават предпоставка за пътнотранспортни произшествия и условия за убийствата на десетки души. До този момент не са се посвенили да се облагодетелстват от тези материали. От друга страна блокират ГКПП "Капитан Андреево" като пречат на десетки хора да преминат, да си свършат работата или да си изкарат спокойно почивката. Вместо това тези хора са длъжни да се съобразят с егоизма и наглостта на онези, заради които ги е страх да се качат на влак, поради черните хроники за липсващи релси по пътя. Защото виновници за това не са само братята роми, които всички обвиняват за всичко (в повечето случаи не без основание). Сега собственици на пунктовете за скрап претендират за това да не им бъдат нарушавани правата, но години на ред са нарушавали правата.
Всичко това не означава, че държавата трябва да заличава напълно този сектор, но човек трябва да има реална представа за делата си и да не се сърди, когато държавата, срещу която обикновено бълва злостните си нападки, че никога не е на мястото си, поне веднъж си е свършила работата, за да противодейства на нередностите.
Та така – каквото повикало, такова се обадило!
За автора
