Години наред Ивицата Газа е била повод за ожесточени, кръвопролитни сблъсъци. Сега тя е част от Палестинската автономна област. В миналото още през 20-те години на ХХ век на палестинска територия се заселила повече от 100 000 евреи срещу едва 6000 неевреи в следствие на нелегална емиграция. През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта – единият се състои в предложението за създаване на две независими държави – палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят предложенията на световната организация. Евреите обаче го приемат. По-късно след Арабско-израелската война от 1948 година Ивицата Газа е окупирана от Египет, но през 1967 година след шестдневната война, я завладява Израел. На 15 ноември 1988 година националният съвет на Палестинската организация за освобождение, провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. А Палестинската автономия се създава едва през 1994 година като политическият ѝ статут е предмет на остри спорове.
През 2005 година, израелското правителство решава да изтегли принудително около 5000 еврейски заселници от местността, а две години по-късно Израел налага блокада на Ивицата Газа, поради настъпилото двувластие в палестинската област (Газа остава в ръцете на привърженика на спечелилата изборите организация Хамас министър-председател Исмаил Хания, съперникът му Салам Файяд управлява Западният бряг на река Йордан). Всъщност двете големи палестински организации Хамас и Фатах се срещат през април 2007 година за преговори в Газа – с намерението да сложат край на дългогодишния конфликт помежду си. С тази блокадата, отговор на премирието, Израел лишава палестинците от жизненоважни продукти като бензин и силно съкращава доставките на ток. В резултат на това към средата на май 2008 година литър бензин струва 10 щатски долара на черния пазар.
В края на 2008 година ракетните нападения на палестинските терористи (както ги определят Израел) срещу цивилни обекти на територията на Израел ескалират. За да защити цивилното население, на 27 декември 2008 година израелската авиация започва въздушни удари срещу площадки за изстрелване на ракети и цели в ивицата Газа – предимно свързани с движението Хамас, но загиват и мнозина мирни жители, включително деца. На 3 януари 2009 година Израел започва и сухопътна кампания в региона.
Въпреки партньорството на двете организации в Палестина, Израел води преговори само с Фатах, тъй като определя организацията Хамас като терористична. Но това не пречи в началото на юни месец тази година, двете организации да сформират съвместно правителство. То се състои от 15 безпартийни експерта които имат отговорната задача да управляват до провеждането на предсрочни парламентарни и президентски избори. За ужас на Израел, САЩ и Европа приемат новината положително и евреите прекратяват мирните преговори с посредничеството на САЩ.
Няколко дни по-късно трима еврейски ученика са изчезнали на връщане от училище. Това дава повод на израелската армия да блокира южната част на Западния бряг и да разположи допълнителни части в района между Витлеем и Хеброн. Войниците претърсват стотици домове на палестинското население (акции които са редовна практика) и само няколко часа по-късно са арестувани над 150 палестинци, предимно привърженици на Хамас. В същото време Израел настоява палестинският президент Махмуд Абас (от Фатах) да скъса връзките си с Хамас.
В края на месец юни труповете на момчетата са намерени и през нощта Ивицата Газа е атакувана от военната авиация на Израел. И така вече повече от две седмици крехкият мир в областта е за пореден път нарушен, а мнозина невинни хора са ранени и дори убити. Примирието между двете палестински организации не се понрави на Израел и той го показа по твърде жесток начин. Хамас от своя страна иска Египет и Израел да прекратят граничните ограничения, които задълбочават икономическите трудности сред 1,8-милионното население на областта.
Векове наред сблъсъците в Ивицата Газа взимат десетки, стотици жертви. Неблагоразумен и нездравословен стремеж на един арогантен народ да докаже божествената си уникалност. Аргумент, който в XXI век трудно може да придобие някаква тежест. И въпреки това закрилян от една от най-силните армии в света – тази на САЩ. В исторически план религиозната предопределеност на територията съвпада с Плодородния полумесец – едни от най плодородните земи в района. Сега причината е друга – три убити момчета, изчезването на които изненадващо съвпадна с парнтьорството на Фатах и Хамас и прекратяването на преговорите от страна на Израел.
За пореден път геополитическата обстановка в света доказа, че сме създали една несправедлива, уродлива и жестока система. Система стара колкото самото човечество, кланяща се единствено на стремежите за власт и богатство. Богатство изразено през вековете в различни форми – плодородни земи, повече земи, злато и бижута, пари, развита търговия и силна икономика, здраве…, зависещо от благосклонността на фармацевтичните компании. Стремежи, замаскирани в религиозните притчи и предания, естествения човешки страх и животинска амбиция. А когато тя надделее се забравят и оправдават всички минали простъпки, убити деца и обречени на мизерия стотици хора – само и единствено да осъществят целите си. Цели, които отдавна са се размили в една отблъскваща смес от кръв, сълзи, плът и политика…
This Land Is Mine from Nina Paley
снимки: Ройтерс и Дойче Веле
За автора
