Годината е 1837, датата 18 юли, в поробено Карлово се ражда той – момчето, мъжът, дяконът, революционерът, лъвът, синът български – Васил Левски.
Излишно е да описваме биографията му, защото всяко дете в България знае как той едва на 14 години е принуден да се грижи за семейството си заедно с двамата си братя след смъртта на баща си; как става послушник на вуйчо си в Хилендарския манастир и по-късно приема монашеството; как се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград, където получава прозвището си Левски; как създава Вътрешната революционна организация; как е заловен и обесен край София.
Може би също е излишно да казваме как политическите му възгледи са изпревалили времето си и че това е единствената идеализирана личност в българската история.
Единственото, което можем да направим е да се поклоним. Да се поклоним пред личността му, пред всичко онова за което се е борил, и всичко това, което ни е дал!
За автора
