С години политици, управляващи, академици, преподаватели и университетски администратори водят дебати за достъпа, разходите, трансфера на кредити, държавното финансиране и качеството на висшето образование, както и се обмислят стратегии за разработване на специалности, които да отговарят на нуждите на работната сила и на бизнеса.
С времето се появяват и други тревожни моменти, като ролята на търговските институции и предприятия за образованието, въвеждането на онлайн обучението, коeто се подхранва от частни компании, а обществените, частните и общински звена изостават значително в този аспект.
Няма съмнение, че технологиите днес са силно интегрирани в ежедневието ни и то по начин, който не позволява да избягаме от тях. Разчитаме на телефоните и преносимите си компютри за всичко – от търсене на рецепти за вкусна вечеря до последните клюки за кумирите ни.
Днешното поколение борави спокойно и без притеснения с онлайн технологиите, което е революционно и ни превръща в „дигитални местни”. Докато химикалките и тетрадките са били основните инструменти на предходните генерации, то днешните учащи използваме цялостно оборудване – лаптопи, смартфони, таблети. Настоящето е епоха на широко разпространени технологии, а това има значително въздействие върху образованието.
Приложението на нови технологии драматично променя дебата за достъпа, разходите, академичните кредити и дистанционното обучение. Университети-хегемони разработват допълнително и разширяват своите on-campus (на място) & off-campus (дистанционно) възможности за обучение. Появиха се и масовите отворени онлайн курсове | МООК = MOOC, които сме споменавали и преди. Те осигуряват достъп до съдържание напълно безплатно или за номинална/ приемлива цена. Институтите за продължаващо образование разширяват услугите си и достигат до все повече хора.
Нарастващ брой университети започват да привличат работещи професионалисти от целия свят, които не стъпват в университет, но имат възможност да придобият научна степен от тези институции. От педагогична гледна точка МООК не са революционен скок в образованието, но реално именно те успяха да насочат вниманието на хората към дистанционното обучение и да ни накара да се замислим за бъдещето на висшето образование.
Масовите отворени онлайн курсове предлагат креативен начин за достигане до нови „студентски” аудитории – на различни възрасти, с различен произход и пръснати из целия свят – безкрайно много вълнуващи нови хоризонти. Нито едно академично звено няма да има гарантирани подкрепа и студенти, всички ще са уязвими. Но крайният резултат, колективното лидерство, може да ни отведе към една нова ера на висшето обучение.
Още по темата можете да прочетете ТУК.
Източник: http://smartigraphs.com
За автора
