Морето идва в Пловдив с изложбата на Нели Тодорова

Поморийската художничка Нели Тодорова представя 52 свои творби в изложбата "Преди да остане само пясъкът…", която бе открита на 24.10 в залата на Дружеството на пловдивските художници на ул. "Гладстон" 32. Творбите на Нели Тодорова са предимно на морска тематика, приъстват доста сюжети от родния ѝ град – Поморие.  В изложбата могат да бъдат видени и трите платна, които художничката рисува на тазгодишния "VIII МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ – АРТ КОЛАЖ", който се проведе в Пловдив през август. „Това е един триптих, нарекла съм пътят минава от тук и съм го посветила на моите приятели от Пловдив. За мен Пловдив е град на мои приятели. Тук се чувствам добре”, разказва Нели.

Първата ѝ самостоятелна изложба в Пловдив е през 2009-та година в Балабановата къща. До сега има 7 самостоятелни изложби зад гърба си. Заглавието на пловдивската изложба Нели Тодорова свързва със смисъла на живота и преходността.

„Ние сме преходни и за това си даваме сметка всеки ден. Със заглавието на изложбата акцентирам върху това, че всеки миг, всеки ден е много важен, защото ние сме тук за малко и всеки трябва да прецени сам за себе къде му е мястото, колко и какво да даде от себе си. Опитвам се така да живея и с отговорност, защото дарбата е голяма отговорност и всеки, който я притежава е длъжен да развива таланта си и безпрекословно да го дава с любов”.

Изложбата "Преди да остане само пясъкът…" на Нели Тодорова ще бъде в Пловдив до 11 ноември в залата на Дружеството на пловдивските художници на ул. "Гладстон" 32.

ИМАМ ПОДОБЕН СПОМЕН ОТ НЯКЪДЕ…

            Това е наименование на една от творбите на Нели Тодорова.

            Едно от нещата, които ми правят впечатление в нейната живопис, е изграждането на сюжетна нишка, водена от името на всяка една творба, нестандартно и непретенциозно. Обаче то е свързано със света на художничката, с морето, брега, със спомени, които докосват за секунди съзнанието, и се материализират върху платното чрез заобикалящата ни среда – мига, времето, душевното ни състояние, негата, напрежението, любовта, досега до безбрежието, до изгрева и залеза, до гларусите, "обляни" в червения, класически според авторката сигнален тон, в чиято мрежа попадаш, питайки се, дали това е сцената на поредния спектакъл, в която кадърът е превзет от знаковите морски птици…

            Нели Тодорова е невероятен майстор на морския пейзаж, в който усещаш солените пръски на летния дъжд, превърнал хоризонта в сивкаво розова амалгама от невъобразими тонове и тоналности.

            В приливите и отливите на нейното вдъхновение улавяме минорни и мажорни гами, посветени на сезоните, на смяната на деня и нощта, в нейните миражи на свободата на дълъг круиз, на звездите, небето и морето, на лодките и на брега, с гларусите.

            Не всеки художник пейзажист може да улови миговете на приливите и отливите, на подсъзнателното усещане за пълнота, за свобода, за далечен хоризонт, за знаците на времето и мига  на връхлитащата вълна.

            Нели съзнателно преследва свободата. Тя е проявена в наситените с пастьозност маслени платна, в които натрупва обемни форми, преливащи минорно към светлината на пастелното излъчване на живописните хармонии.

            Миражът на свободата за нея може да бъде хартиена лодка, опазила се от досега с водата, етюд от ябълките на Ева…, златистите "зайчета" върху вълните на залеза, върху зелената стихия от първите часове на есента, нежните розови отсенки, уловени привечер на алеята..

            Един творец, превръщащ своите живописни платна в кратки сцени от живота, запомнени, или забравени, като прекрасната творба "Тук съм……на масичката, на едно кафе".

Сутрешният полъх леко е докоснал листа и празната чаша, от която струи леката нега на недочаканата среща.

            Нели Тодорова е един от младите български художници, изградил ясна представа за своя път в изкуството, очертал маркерите на своето бъдеще, можещ, разбиращ, знаещ, талантлив…

            Бъдещето е пред нея.

            На добър час!

 

            Светла Москова – изкуствовед

За автора

Вашият коментар