Как ще реагирате, ако ви кажат, че Франция има сухоземна граница с Холандия?
По-запознатите с европейската география от вас ще кажат, че това няма как да е вярно, тъй като Белгия е между двете страни. А ако ви кажат, че Франция граничи с Бразилия и Суринам? Или че има морска граница с Фиджи, Венецуела и Мозамбик? Лудост, ще каже някой. И все пак:
Много хора си мислят, че Франция се ограничава само с континенталната си част и Корсика, забравяйки отвъдморските и територии – конфети, останали от някогашната империя, разпръснати на десетки хиляди километри от Париж. Освен с богатото си културно разнообразие и нетипичната си история, отвъдморските територии допринасят за икономическото, политическото и военно присъствие на страната на световното равнище, осигурявайки приходи от туризъм, риболов, полезни изкопаеми и други. Жителите на тези територии са пълноправни френски граждани и граждани на ЕС, представени в парламента, сената и Европейския парламент, а гражданите на ЕС могат да пътуват до там само с лична карта, а в някои от тях да работят и живеят без никакви ограничения. Днес задморските департаменти и територии представляват 17,8% от територията на Франция, 96,7% от изключителната икономическа зона на страната и 4% от популацията и – един французин на всеки 25 живее в някоя от тези територии. Франция е единствената страна в света, с присъствие в шест от седемте континента и в трите основни океана – Атлантическия, Индийския и Тихия, а 35-те и сухоземни и морски граници я правят страната с най-много граници в света.
Най-общо френските отвъдморски земи се делят на няколко категории: отвъдморски департаменти, отвъдморски „общини”, Нова Каледония, която има особен статут и необитаеми земи.
Отвъдморските департаменти са пет: Мартиника и Гваделупа в Карибско море, Френска Гвияна в Южна Америка, Майот в Мозамбикския канал и Реюнион в Индийския океан. Те са напълно интегрирани към Републиката и не се различават по нищо от департаментите на метрополията. Законите са същите като в Париж, валутата за разплащане е евро, а тези територии са пълноправни части от Европейския Съюз.
Гваделупа (и зависимите от нея островчета) и Мартиника са острови, принадлежащи към Малките Антили в Карибско море. Административни центрове са съответно Бас Тер и Фор де Франс. С изключителното си биоразнообразие, тропическия климат (средни годишни температури 27 градуса) и прекрасните плажове, те са любими туристически дестинации на клиенти основно от Западна Европа. Освен прекрасната им природа, разнообразното им население (чернокожи, мулати, индийци, бели) допринася за специфичната култура и гастрономия на „перлите на Карибите”.
Френска Гвияна е уникална по рода си – най-големият френски департамент и регион, голям почти колкото Сърбия, същевременно един от най-малко населените. 96% от площта на Гвияна е покрита с екваториални гори. Единствена континентална територия на ЕС в Южна Америка и единствена територия на континента, която не е независима държава. Споделя 730 км граница с Бразилия и 510 км със Суринам. Гвиянската екваториална гора е една от най-богатите на биоразнообразие горещи точки на планетата, а 98% от гръбначните животни и 96% от растенията в цяла Франция са концентрирани в Гвияна. Жителите са потомци на индианци, на преселени роби от Африка, Индия, Азия, французи от метрополията и потомци на бели колонизатори. Административен център е Кайен, а близо до Куру се намира Гвиянският космически център, космодрум използван за лансиране на ракети от Европейската космическа агенция.
Завладяни през вековете от Френската империя, някои колонии, администрирани от Франция без прекъсване в продължение на четири века, не получават независимост, а напротив, се асимилират в различна степен от Франция. Робството е аболирано през 1846 г. и през 1848 се дава френско гражданство на жителите на Мартиника, Гваделупа, Гвияна и Реюнион. Век по-късно, през 1946 г. е приет законът за департаментализацията, даващ равенство на тези територии с метрополията. Така те се откъсват от колониалната империя и се интегрират напълно към френската република, администрирани от Министъра на вътрешните работи.
Остров Реюнион, с административен център Сен Дени е разположен в Индийския океан, на около 700 км от Мадагаскар и около 170 км от Мавриций. С начупения си релеф, стръмните планински била, многобройните каскади и водопади, Реюнион често е определян като природно чудо. Тук се намира един от най-активните действащи вулкани в света, изригващ периодично, като по този начин уголемява площта на острова. Населението е с най-разнообразен произход – Западно-африкански, източно-африкански, малгашки, индийски, китайски, малайски, европейски, като повечето жители на Реюнион са смесица от по няколко от гореизброените, съставяйки уникалната култура на острова.
Последният и най-млад департамент, Майот, с административен център Мамудзу се намира в Мозамбикския канал, част от Коморския архипелаг. През 1975 г. Франция организира референдум за самоопределяне на четирите коморски острова – Гранд Комор, Мохели, Анжуан и Майот. Докато първите три гласуват за независимост, Майот се разграничава от този вот, гласувайки да остане част от френската република. Втори референдум потвърждава това желание и метрополията дава независимост на първите три острова, образувайки новата република Комори, запазвайки Майот в състава на Франция, в противоречие с международното право, според което се гледа мнозинсвото от целия референдум, а не остров по остров. След десетилетия усилия Майот получава статут на департамент през 2011 г. и на част от ЕС през 2014 г., като по този начин започва да получава финансиране от еврофондовете. С тропическия си климат и райски лагуни и коралови рифове, Майот започва да развива туристическа индустрия, но все още е далеч от останалите острови. Населението на острова е 96% мюсюлманско, с африкански произход.
Отвъдморските „общини” също са пет, с различно ниво на автономия: Сен Мартен, Сен Бартелеми в Карибско море, Сен Пиер и Микелон в Атлантическия океан, Френска Полинезия и Уалис и Футуна в Тихия океан. Докато в първите три също се ползва евро, то в Тихоокеанските територии и в Нова Каледония се плаща в Тихоокеански франкове, втората официална валута на Франция.
До 2007 г. зависими от Гваделупа, Сен Мартен и Сен Бартелеми се отделят като самостоятелни общности (или общини). 25 км разделят двата острова в Карибско море. Известни са главно с луксозния си туризъм – всяка година милионери и милиардери от цял свят акостират с яхтите си в марините на двата острова. В Сен Бартелеми не се плащат данъци, жителите са основно с европейски произход и животът е изключително скъп. От своя страна Сен Мартен е разделен на две, френска и холандска част, представляващ сухоземната граница на Франция с кралство Холандия.
На север в Атлантическия океан, по дължината на канадските брегове се намира Сен Пиер и Микелон. Два мънички острова, остатък от Нова Франция, северноевропейските колонии на страната. Около 6000 души живеят тук, от които 86% на главния остров Сен Пиер. С температури от -10 до 16 градуса и чести снеговалежи, Сен Пиер и Микелон се различава от останалите райски тропически острови.
И ето ни в Тихия Океан. Всички сме чували за Френска Полинезия, една от най-известните и туристически задморски територии. Кой не е мечтал за меден месец в Бора Бора, Таити и Моореа? 5 островни групи и общо 118 острова, от които 67 обитаеми, предстявляват Френска Полинезия. Много по-автономна от останалите територии, Полинезия има местно правителство, парламент и президент, а Франция е представена там чрез Върховен Комисар. Франция е компетентна по въпросите по гражданството, външната политика и имиграцията, правосъдието, армията, полицията и обществения ред, висшето образование и валутата. Основни отрасли са туризмът, риболовът и добивът на перли.
Пак в Тихия океан се намират изолираните острови Уолис и Футуна. През април 1842 г. местното население отправя апел към Франция за защита от избухнал бунт на островите. През 1887 г. кралицата на Увеа (о. Уолис) подписва договор, с който признава „държавата“ си за френски протекторат. Кралете на Сигаве (о. Футуна) и Ало (о. Алофи) подписват същите договори на 16 февруари 1888 г. Административно островите са придадени към Нова Каледония. И до днес централната власт на Франция съжителства с местните традиционни крале, осигурявайки много голяма степен на автономия. Уолис и Футуна се намират на 250 км един от друг, а силната географска изолация и бедните природни ресурси са причина за голяма бедност и емиграция към по-проспериращите Френска Полинезия, Нова Каледония и в по-малка степен Европа. На практика Уолис и Футуна никога не са били колонизирани.
Що се отнася до необитаемите територии, те включват Земя Адели в Антарктида, остров Клипертон близо до Мексико, островите Кергелен, Крозе, Амстердам, Сен Пол и Разпръснатите острови. Защитени екологични територии, тяхното значение е основно научно, а икономическата дейност се ограничава с риболов, метеорологични и геопроучвателни станции. Въпреки, че нямат постоянни жители, Франция осигурява почти постоянно човешко присъствие чрез научните, военни и метеорологически бази.
Поради силната си отдалеченост и икономническата зависимост от метрополията, отвъдморските територии са в по-голямата си част по-бедни от континентална Франция и имат високо ниво безработица – между 20 и 30 процента. Въпреки това, чрез високото качество на живот, социална сигурност, здравеопазване и образование, те често се приемат като елдорадо от по-бедните заобикалящи ги страни, което увеличава миграционната вълна към тях. Минималната работна заплата във всеки от тях (освен Уолис и Футуна) надвишава 1000 евро на месец, което допринася за високата безработица и за изключително скъпия живот. Повечето стоки се внасят от континентална Франция, което допълнително увеличава цените, а конкуренцията на околните по-евтини държави намалява туристопотока. Въпреки това, ако си търсите екзотична ваканция с острови, палми, тропически гори без да излизате от Европа, без досадни визи и ваксини, вече имате избор – остава само да почнете да спестявате от закуски и да изберете вашата дестинация.
За автора
