Общинският съвет на Пловдив взе решение да бъде стартирана процедура за международен архитектурен конкурс за нова сграда на Градската художествена галерия. От една страна това е чудесно. Веднага могат да се дадат примери със сгради, които са прераждали някой град, които са му вдъхвали нов имидж и туристически поток се стича натам основно заради нея – „Гугенхайм музей“ в Билбао, сградата на операта в Сидни и т.н. и т.н. Всеки пример обаче е специфичен сам за себе си. Има ли по-добър вариант за Пловдив от чисто нова сграда на чисто нов терен?
70-те са нещо като десетилетие на префасониране на Пловдив. Няма да влизаме в детайли, но ще се учудите колко много от сградите в Стария град всъщност са построени тогава. Тогава е разкрит Античния театър. Много от „соц“-постройките в центъра – пощата, библиотеката, Партийния дом и т.н. се издигат тогава. 1979-а година не е чак толкова далеч – вероятно родителите на много от нас тогава са били приблизително на нашата възраст сега.
Освен тези построени и останали сгради обаче има няколко проекта които по една или друга причина не виждат бял свят. Широко разпространен мит в Пловдив е, че причината да се разруши седмото тепе – Марково тепе – е едноименният мол. Това е доста далеч от истината, тъй като камъните от това тепе са изкопани още през 30-те години на миналия век. Дълги години ямата в централната част на града си стои така, докато през 70-те не се съставя проект за „Дворец на културата и спорта“ от арх. Любомир Шинков.
Залата е с близо 5000 места, а при определени мероприятия могат да се нареждат и още 2000, като освен нея в сградата има офиси, канцеларии, две тренировъчни зали и останалите нужни помещения за една спортна сграда. Въпреки изработения проект, сградата не вижда бял свят.
Друга сграда обаче много от нас помнят – Музеят на тракийското изкуство до Тунела. Проектиран през 72-73 година по проект на арх. Милчо Сапунджиев, арх. Димка Танева и инж. Драгия Алексиев, идеята му е била (и до съвсем скоро – беше) да обедини в една сграда всички ценни археологически артефакти в Пловдив по видим и достъпен начин.
Сградата е проектирана с размах – зали, подредени хронологично, отделно помещение за „Панагюрското съкровище“, зала за нумизматика и т.н. Сградата е построена с голяма тераса и Лапидариум около и под него – нещо подобно е в проекта на архитектурното студио FORA за площад „Централен“. Сградата имаше интересни шестоъгълни обеми, с идеята, че местоположението – под Стария град, задължава тя да има интересен облик и гледана отгоре.
Проектът – с местоположение, обеми, форми и т.н. определено е от най-интересните, но след старта му, по икономически и политически причини, той така и не е завършен. И всеки, расъл в Пловдив през 90-те, си спомня бетонния скелет, който само напомняше, че там евентуално би могло да има някога нещо си… В крайна сметка сградата е разрушена, а днес спомен са само стърчащи тук-таме основи.
Говорейки за стартирал, но недовършен проект, няма как да не споменем и стадион „Пловдив“, който не докача финала си само за няколко месеца и сега основната му функция е да се използва за предизборни кампании. И покрай спортните съоръжения – помните ли, че в миналия парламентарен мандат парите за залата на Колодрума бяха спряни и тя не се строеше? А стадион „Христо Ботев“, макар и частен проект…?
Е, какво общо има всичко това с новата пловдивска Градска художествена галерия? Идеята е, че често грандиозни проекти за строене на ново в нашата мила и красива, но нестабилна държава, често не се стартират или спират до средата. Особено пък в тази част на България, която има неблагоразумието да се намира извън административната столица София.
И ако за спортна зала, стадион или огромен музей, от какъвто Пловдив се нуждае, има купища специфики, то историята и световният опит са доказали, че доста разнообразни сгради могат да се превърнат в успешна художествена галерия. Може би най-вървежната в света галерия за съвременно изкуство – Tate Modern е бивша електроцентрала. В Берлин наскоро пък отвори страхотна галерия в сградата на бивша църква. Подобни примери може да даваме до утре.
При положение, че в Пловдив има десетки рушащи се стари сгради, чиято функция отдавна е загубена, да се строи чисто нов музей може би не е единственият вариант. Вероятно много хора вече са се сетили, че за целта могат да се ползват Тютюневите складове. Едни чудесни сгради с високи тавани, раздалечени колони, огромни пространства – всъщност само един склад е напълно достатъчен за една страхотна нова галерия. Има, разбира се, и други опции – различни по-нови индустриални помещения, които пустеят има в покрайнините на града, зад Централна ЖП-гара…
Една от идеите на общината за построяването на чисто нова галерия на Гладно поле е оформянето на „вторичен градски център“ – хубава идея за децентрализация – и точно там също има изоставени помещения, които също могат да се превърнат в страхотна галерия.
В крайна сметка целта да имаме нова съвременна галерия е страхотна. Може би, обаче не трябва да прибързваме с наливането на огромни суми в грандиозни проекти, за да не останат и те наполовина построени и нашите деца да ги помнят като порутина в центъра – или на края на града.
архивни снимки и проекти: Списание "Архитектура"
За автора
