Три премиерни прожекции, една от които извънредна, имаха късмета да гледат добралите се до билети за филма пловдивчани
Мариус Куркински изиграва впечатляващо не една, а няколко роли в „Някой посети душата ми”. Филмът е адаптация по романа на Достоевски „Братя Карамазови” и разказва част от историята на най-малкия брат – Альоша. А Мариус е един от онези актьори, които могат да бъдат адекватни на размаха на творчеството на Достоевски. Филмът звучи като молитва, при него глас, звук, природа, тяло и визия се смесват и редуват по впечатляващ начин, за да помогнат за онова кратко проглеждане отвъд, за мимолетния досег с прозрението, с истината, за срещата с Бог, за спасението.
Филмът разказва за онзи миг, който човек получава само веднъж в живота си. Миг, в който небесата сякаш се отварят и спасението изглежда по-близо от всякога – пряк път към спасението и вечността, който никой друг не познава, който е посветен единствено на теб. Миг, след който нищо няма да е същото. Това е заслуга на Достоевски, която Мариус успява да предаде през екрана.
„Някой посети душата ми” не влиза в рамките на обикновения филм, още повече в рамките на някакъв жанр. Филмът е разговор между самия Мариус не само като съвкупност от няколко персонажа, а и като човек. Известният актьор споделя в интервю пред списание “A-specto”:
“Така се получи, че първо е едно изчитане на един дъх, в което очакваш, прислушваш се за това в какво ще се превърне гласът ти и ти самият, докато го четеш. След това всичко се вплита във виждането и изображението на режисьора и оператора – къде и как той решава да полага тези два компонента – глас и визия. Нещо такова представлява този филм. Най-хубавото е, че неговият жанр се оформи в самото му създаване, а не в предварително категорично обозначаване.”
За автора
