Молитвата на Мариус или на един миг от спасението по „Братя Карамазови“ от Достоевски

Три премиерни прожекции, една от които извънредна, имаха късмета да гледат добралите се до билети за филма пловдивчани

Мариус Куркински изиграва впечатляващо не една, а няколко роли в „Някой посети душата ми”. Филмът е адаптация по романа на Достоевски „Братя Карамазови” и разказва част от историята на най-малкия брат – Альоша. А Мариус е един от онези актьори, които могат да бъдат адекватни на размаха на творчеството на Достоевски. Филмът звучи като молитва, при него глас, звук, природа, тяло и визия се смесват и редуват по впечатляващ начин, за да помогнат за онова кратко проглеждане отвъд, за мимолетния досег с прозрението, с истината, за срещата с Бог, за спасението.

Филмът разказва за онзи миг, който човек получава само веднъж в живота си. Миг, в който небесата сякаш се отварят и спасението изглежда по-близо от всякога – пряк път към спасението и вечността, който никой друг не познава, който е посветен единствено на теб. Миг, след който нищо няма да е същото. Това е заслуга на Достоевски, която Мариус успява да предаде през екрана.

„Някой посети душата ми” не влиза в рамките на обикновения филм, още повече в рамките на някакъв жанр. Филмът е разговор между самия Мариус не само като съвкупност от няколко персонажа, а и като човек. Известният актьор споделя в интервю пред списание “A-specto”:

Така се получи, че първо е едно изчитане на един дъх, в което очакваш, прислушваш се за това в какво ще се превърне гласът ти и ти самият, докато го четеш. След това всичко се вплита във виждането и изображението на режисьора и оператора – къде и как той решава да полага тези два компонента – глас и визия. Нещо такова представлява този филм. Най-хубавото е, че неговият жанр се оформи в самото му създаване, а не в предварително категорично обозначаване.

Вашият коментар