Светът отдавна не е същият. И макар тук животът да си тече сякаш никъде в света не се случва нищо особено, сякаш терорът и смъртта са прекалено далеч и с надежда, че ще ни заобиколят, дълбоко в себе си знаем, че цялото това моментно равновесие може да бъде нарушено за секунди. Подозираме, дори неосъзнато, за заплахите, които никак не са измислица.
Сложната гео-политическа и социална ситуация в Европа и Близкия изток срещнаха евродепутата Ангел Джамбазки със студенти от ПУ „Паисий Хилендарски”. Срещата бе инициирана от Клуба на политолога в университета, а на нея присъстваха студенти от най-различни специалности дошли да чуят от първа ръка за живота в Брюксел след атентатите, за настроенията на депутатите в Европейския парламент и да търсят заедно начините за изход от тежката обстановка.
„Една от главните причини за това, което се случи в Брюксел, е от една страна в сбърканата политика на европейските управници, и от друга страна в отношението към милионите, които идват към нашия континент с претенциите да ползват привилегиите на европейската социална система, да ползват нашия начин на живот без самите те да го приемат. Напротив, искат да наложат техния начин на живот.” – сподели евродепутатът пред студентите.
Това е само един от проблемите, които светът ще трябва да решава всеки ден оттук нататък. Подмяната на едно население с друго, напълно противоположно по нрави, ценности и морал. Мултикултурализмът, в който Европа сама се вкара, се оказа провал. И, според Ангел Джамбазки, няма нищо лошо ако европейските лидери признаят това. Тази политическа система не проработи. Европейските управници очакваха, че когато отворят границите си за имигранти, които да използват за евтина работна ръка, ще се повтори ситуацията от 90-те години на миналия век – тези, които ще дойдат, да бъдат възпитани, работливи и интелигентни, каквито бяха емигрантите от Източния блок, избрали да търсят щастие в Западна Европа.
Оказа се нещо съвсем друго „Поканата на Меркел” наводни европейските улици с хора, които до преди дни са живеели в 9-ти век и сега изведнъж трябва да заживеят в 21-ви. И този скок е просто невъзможен. Този път „евтината работна ръка” се оказаха хора, които нямат ни най-малко намерение да работят, да учат, да приемат европейския начин на живот и да бъдат интегрирани граждани на страните, чиито гости са. Емигрантите от Близкия Изток и африканските държави донесоха със себе си своите културни особености, своята религия, своите обичаи. Във всичко това нямаше да има никакъв проблем, освен ако тези културни особености не включваха унищожението на нашия свят.
„Те искат да строят държава. Тяхната държава се нарича халифат. Тяхната цел не е да взривят брюкселското метро или летище”, очерта мрачната картина на бъдещето Ангел Джамбазки.
Изключително важно е в тази ситуация да превъзмогнем политически коректното говорене и да назоваваме нещата с истинските им имена. Ангел Джамбазки сподели мнението си, че това, което наричаме атентати, всъщност е война, бунт, революция срещу нашите ценности.
Сърцето на този проблем се корени в Близкия изток и всичко, което се случва там през последните десетилетия, без изглед скоро нещо да се промени:
„Държавите в Близкия изток бяха разпаднати необратимо и те никога повече няма да са в границите, в които бяха известни. На тази територия ще се води много дълга война. Причината за това е перфектното съвпадение на кризи – в религията – войната между шиити и сунити, и между посредниците в тази война – терористични организации, свързани с всяка една държава в региона. Там са и интересите на Великите сили. Всичко това образува един огромен конфликт, който се самозахранва и ще бъде източник на несигурност, нестабилност и емигрантски поток поне в следващите 30 години. Няма политическа сила, която да спре войната в този регион.”
В 6-та аудитория на Пловдивския университет не липсваха и несъгласни с изказаните от Ангел Джамбазки становища. Няколко студенти, определили себе си като либерали, застанаха зад думите, че евродепутатът всява излишен страх и смут у хората и далеч преувеличава цялостната картина.
И в тази взривоопасна ситуация отговорността на българските политици за решенията им става огромна. Защото в такъв момент едно грешно решение може да застраши стотици животи, да застраши една държава, да унищожи цял континент.
За автора
