Mediacafe.bg публикува коментара за изгорелите тютюневи складове на Александър Митов – организатор на младежкия фестивал Street Masters, който тази година се проведе за четвърта поредна година под тепетата.
За война са нужни поне три неща: патрони, хляб и тютюн. Самият Джордж Вашингтон по време на битката с англичаните за Ню Йорк през 1776 казва: „… щом няма друго, изпратете поне тютюн за моите войници“. А в битката за Европейската столица на културата не остана и тютюн, а само пушекът от него.
Културата на тютюна е много богата, дори по-интересна от самите складове. Ако някой се е занимавал с историята на тютюна, ще види как той, вървейки от територия на територия, носи със себе си култура, обичаи, ново и непознато разбиране за света. Дори бих казал, че това е един от най-мощните преносители на култура през вековете.
Сигурен съм, че дори в Пловдив не осъзнават и може би никога няма да разберат какво загубиха на 20 август: Идентичността на този град, който вече никога няма да е същият. Защото смело мога да кажа, че тютюневата индустрия, която се е развивала в годините след Освобождението, е направила пловдивчани такива каквито са днес – хора с изграден поглед върху изкуството, живеещи в мултикултурна среда и с нестандартен поглед върху света. Дори самото състояние „айляк“ винаги съм си го представял с протяжно влачещ се дим.
Ако Тютюневите складове бяха реставрирани?
Всъщност Пловдив никога не е работил активно за възобновяване на Тютюневите складове, но сега имат шанс, колкото и налудничаво да звучи това. Всяка криза дава нови възможности и в момента те не са никак малки. Просто трябва малко работа. Най-накрая Община Пловдив трябва да създаде прословутата краудфъндинг компания и да използва енергията на хората, за да събере средствата за закупуването на поне една от сградите. След пожара даже няма сгради, а има земя и вероятно собствениците нямат основания за сериозни финансови претенции.
Ако това се случи до края на годината (a и не виждам причини да не се случи), в периода 2017 – 2019 има предвидени 2 млн. евро от Община Пловдив и Правителството за възстановяване на Тютюневия град. При реалистични количествено-стойностни сметки със сигурност ще може да се възстановят поне две сгради. Останалите дори могат да се приведат във вид на отворени арт пространства, които носят духа на тютюневите складове.
Дори абстрактната и леко поостаряла концепция „Прозорец към света“ за Тютюневия град сега може да бъде реализирана в условията на открити арт пространства. За тези, които не знаят, предвиждаше се всеки прозорец в Тютюневия град да се превърне в сцена или платно – на един от тях да пее музикант, на втори да има звукова или светлинна инсталация, а на трети – театрална сцена. Реализацията на идеята сега ще провокира нов живот и чисто ново арт пространство с макети на прозорци, с инсталации, с открити концерти, изложби и т.н.
Точно сега е моментът за „спонтанно окупиране на сградите с артистични акции – покана за среща със собствениците, политиците, инвеститорите и гражданите; създаване на модел за реставрация с архитекти, дизайнери и граждани и даряване на този модел/концепция на града“ (пише го в апликационната книга).
И ако се върнем на пушека в началото, който остана, то именно той може да се окаже достатъчен да нахрани тези, които воюваме за културата. Защото в цяла Европа огромни фестивали се правят в Средновековни крепости, забравени културни средища, дори разкопки. Те служат за финансиране и възстановяване на отдавна забравени пространства. Нека сега действаме по този начин.
Думи като „потресен съм“, „това е кощунство“, „срам ме е“ и т.н. няма да помогнат. Трябва да видим какви са ни възможностите в този момент и да действаме веднага. Защото после и ние ще сме виновни. Нека използваме пушека и въображението си.
Още по темата за Тютюневия град може да видите ТУК
Снимка и видео: AirCam
За автора
