Благодарността е паметта на сърцето

„Липсата на вяра разболява българина“, светилото в кардиологията проф. Александър Чирков.

Трудно се гради, лесно се руши

Всички знаят кой е Диего Армандо Марадона и когато новината за неговата смърт бе съобщена, светът затихна в мъка. Същото се случи и в България. Новините започнаха със скръбната вест за Златното момче – последваха репортажи за славната му кариера, препратки за бурния му начин на живот в последните няколко години. Това продължи няколко дни, бяха включени и кадри не само от Аржентина, но и репортажи в държави по целия свят, които скърбяха за Микеланджело от футбола. Фейсбук беше задръстен с негови снимки, цитати, клипчета на най-красивия гол на XX век. Дни наред.

Безспорно, Марода е великият във футбола, но зашо недостижимият проф. Чирков не задръсти по този начин новинарските потоци…

“За нищо не ставаме: по Би Ти Ви отделиха на Чирков една минутка, на Марадона – пет пъти повече“, написа във фейсбук Кеворк Кеворкян.

На 24 номеври 2020 година, когато УМБАЛ „Св. Екатерина“ в София празнува своя патронен празник, един от създателите й издъхна. Проф. Александър Чирков почина на 82-годишна възраст във Варна. Проф. Чирков прави първата трансплантация на сърце у нас през 1986 година, поставяйки основите на модерната кардиология и кардиохирургия в България

Пионер по същност

Чирков е роден на 27 януари 1938 г. в Лом. Завършва средното си образование в Ломската гимназия през 1955 г. и  медицина във Висшия медицински институт – София през 1962 г. След завършването си в периода до 1966 година е координатор и хирург в Белоградчишката болница. Година по-късно се мести в Ломската болница. Жени се за първата си съпруга Василиса от село  Арчар, а след това заминава на специализация в Западен Берлин в клиниката на чичо си и при известния кардиохирург проф. Бюхлер. През 1972 г. става доцент във Фракфурт, а през 1981 г.  професор във Фрайбургския университет. През 1984 г. по покана на акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинска академия и заместник-министър на здравеопазването, се завръща в родината. В малка комунистическа България на 14 май 1986 г., проф. Чирков извършва първата в страната, на Балканите и в целия източен блок успешна сърдечна трансплантация. От 1990 г. до 1997 г. е директор на УМБАЛ “Света Екатерина“ – София.

Проф. Чирков е от лекарите, които носят сърце под белите си престилки. За тях това да си доктор не е само професия, но и призвание. Те са вдъхновение за останалите. За голямото сърце на професора говорят не само хилядите хора, на които е помогнал и спасил, но и фактите около изграждането на УМБАЛ „Св. Екатерина“. Той намира спонсори от Германия и Съединените американски щати за изграждането на болницата, като спестява инвестиция на България. През 2003 година лекарят извършва и първата трансплантация на бял дроб в България.

Личности като проф. Александър Чирков не умират. С делата си те остават като вдъхновение на следващите поколения. Дават надежда и споменът за тях завинаги остава. Защото именно паметта е спойката ни като общество. Затова трябва да бъде съхранена, за да оцелеем като нация. Нашата идентичност се крие не само в историята ни, но и в постиженията на съвременните българи.

Благодарността е паметта на сърцето, казва Жан-Баптист Масийо,  френски революционен деец, затова нека бъдем благодарни на бащата на кардиохирургията в България.

Вашият коментар