10 месеца по-късно – какво свърши Пловдив, като Европейска столица на културата

Преди няколко дни ви запознахме с основните идеи, които стоят зад инициативата Европейска столица на културата и конкретно зад пловдивския проект. 10 месеца след избирането на Пловдив ще ви представим и един поглед върху публично видимата дейност, която развива Общинска фондация "Пловдив 2019" – натоварена с изпълнението на проекта в града ни. 

Тази есен (септември 2015) предстои първата проверка от екип по мониторинг, назначен от Европейската комисия, за това как "Пловдив 2019" върши работата си по кандидатурата. Малко след победата европейското жури публикува подробен доклад, в който са описани желаните стъпки, които Пловдив се очаква да направи. В анализа ще се водим именно по тези стъпки. Няма да се опираме на негативни клюки, слухове и подобни, а само на видими и публично достъпни неща, които всеки пловдивчанин сам може да провери.

Акцентираме на това, тъй като остават само два месеца до проверката от Европа. Целта на екипа по мониторинг е в общи линии една – да следи проектът да се изпълнява по начин, максимално близък до Апликационната форма. Въпреки, че титлата ЕСК не може да ни бъде отнета (или поне до момента няма такъв прецедент), мониторинговият екип издава доклади, които могат да послужат за сериозни критики от останалите градове от България – иначе казано, Пловдив победи Велико Търново заради много по-добрата си Апликационна форма, но ако не изпълнява обещаните в нея стъпки, значи буквално сме ги излъгали. Другата "власт" на мониторинговия екип е решението за наградата "Мелина Меркюри" от 1,5 млн. евро на покриващ критериите град – решение, което ще се вземе след около 2 години.

Разделили сме точките от доклада на журито на няколко части: в първата ще посочим нещата, които са изпълнени, спрямо препоръките на журито; във втората – неща, които са изпълнени само донякъде; в третата – тези с негативно развитие; накрая сме оставили и точки, по които дейността е строго вътрешно-организационна и информацията за тях не е публична. С удебелен шрифт цитираме европейското жури, а след това посочваме какво е свършено – без да спекулираме, давайки само факти:

Положително развитие има едва по една точка:

  • "Да се изгради работещо партньорство между Фондацията и различните общински структури" – В досегашната си дейност „Пловдив 2019“ е показала, че работи в добро сътрудничество с общината

С донякъде положително развитие са следните точки:

  • "Назначаването чрез конкурс (както е описано в книгата) на изпълнителен, артистичен, маркетинг и финансов директор, като очакванията са всички постове да са запълнени до началото на 2015-а". В момента постоянно назначен директор има само на поста артистичен директор – който си делят доказаните професионалисти, назначени (макар и без конкурс) Светлана Куюмджиева и Ханс-Дитрих Шмит. Предстои да се назначат – или проведат конкурси за – останалите директори

  • "Да са изградени системите за вътрешен контрол, за авторско право, критериите за оценка на проектите, маркетинг стратегия и т.н." – по изявления пред медиите, към момента се работи по правилата за отворената покана към културните оператори за участие в артистичната програма, а официалното пускане на програмата зависи от Министерство на културата и това кога ще отпуснат гласуваните 1,5 млн лева

  • "Да продължат дискусиите с правителството за финансовата подкрепа на инициативата" – Финансовата помощ от правителството за „Пловдив 2019“ за 2015-а е в размер на 1,5 млн лева и вече бе гласувана от правителството, но все още не е преведена и не е достъпна за Пловдив – отговорността за това обаче е в Министерство на културата, които се бавят

С нулево или отрицателно развитие:

  • "Да се създаде фондацията и да се назначи Управителният съвет, описан в книгата" – Фондацията си съществува от преди доклада на журито, но промените в Управителния съвет не са се случили – в момента кметът (този мандат – Иван Тотев) не е член на Управителния съвет, както е изрично описано 

  • "Очакванията сато са политиците или политически назначените лица в Управителния съвет да са малцинство" Тук също има разминаване, тъй като в момента председател на УС е политически ангажирана фигура – зам.-кметът по културата Стефан Стоянов

  • "Преразглеждане на проектите, описани в Апликационната книга (дефакто договорът, с който Пловдив е награден с титлата) – те ще останат фокус, но често се случва в първата година след победата те да се дооформят" – От около 60 проекта, единственият, по който има реална дейност е развитието на „Капана – квартал на творческите индустрии“ – тази година се оцениха втора група проекти при подобрени условия. Видима работа по останалите проекти засега няма. Развитие има по проектите "Резиденция Баба" и LUMIX, но те се организират и осъществяват изцяло самостоятелно, от външни оператори

  • Европейското измерение“ трябва да се допълва и подобрява постоянно – „Европейското измерение“ на проектите означава как ЕСК ще подпомоге гражданите на Пловдив да станат по-запознати с европейската култура, чрез инициативата. Това бе едно от най-добре оценените неща в пловдивската кандидатура. Доколко се работи по този въпрос нямаме информация. Единственото изявление, косвено свързано с Европейското измерение направи зам.-кметът Стефан Стоянов, че няма проекти с италианския град Матера – всъщност такива има, те са описани ясно Апликационната форма, и дори бяха оценени много положително в доклада от журито

  • "Проектът за „Адата“ може да бъде знаков за града и с международно значение, но тъй като е рисков, се нуждае от внимателно и специално управление – препоръчва се да се направи анализ на проекта, за да се случи, както е описан" – Няма информация да се работи по този проект

  • "Дигиталното присъствие трябва да се подобри, следвайки последните световни тенденции – като не става дума за маркетинг и реклама" В последните месеци "дигиталното присъствие" на „Пловдив 2019“ се ограничава с представяне на рекламни туристически клипове и реклама на различни събития в града, като за реална дейност по програмата, описана в Апликационната форма не може да се говори – поне, имайки предвид „дигиталното присъствие“

  • "Трябва да започне процес по вътрешен мониторинг и оценка на кандидатурата, като тенденцията напоследък е това да се прави открито по време на цялото развитие на програмата за 2019-а, и оценка на двата основни критерия – Европейско измерение и Град и граждани" – Информация за такъв мониторинг няма, но широк международен отзвук в противовес на критерия Град и граждани (доколко всеки гражданин се чувства част от процеса) получи все още актуалната наредба музикантите без диплома да не бъдат допускани до Главната и Стария град.

Изисквания на журито, които са вътрешно-организационни за структурата и нямаме информация за тяхното развитие:

  • Трябва да бъде развит план за структурата на екипа на фондацията с ясно изразено лидерство

  • Преразглеждане на финансовите прогнози и търсене на различни начини за допълнително финансиране на проекта

Вашият коментар