200 години по-късно: Да се преклоним пред Георги Раковски

През тази година се навършват два века от рождението на патриарха на българското националноосвободително движение Георги Сава Раковски, роден в Котел като Съби Стойков Попович през 1821 г. Освен революционер, както обикновено е известен и представян, Раковски е и много повече. На пресконференцията в понеделник, проведена в Националната военна академия, носеща неговото име, на която се обявиха инициативите за честванията, известният историк проф. Пламен Павлов нарече Раковски не просто патриарх, а демиург на българската революция. Без него националното Възраждане би се забавило значително, не е ясно дали щяха да се формират идейно и да действат по познатия начин следовниците му начело на освободителното движение – Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. Да не говорим за хилядите борци за свобода – четници, хъшове, участници в легиите, основатели и членове на комитети. Раковски е просветител и идеолог. Преди появата на произведенията на Каравелов, Ботев и Стамболов неговият „Горски пътник“ е настолната книга на всеки милеещ за свободна България – обстоятелство най-нагледно илюстрирано в нашата съвременност от прекрасната книга „Възвишение“ от Милен Русков и впоследствие нейната екранизация с режисьор Виктор Божинов. Отварям една скоба – животът на този велик син на България заслужава заснемане на сериен или пълнометражен филм не само с българско, а и международно участие. Най-малкото северномакедонско. Той организира македонско дружество в Атина, а един от псевдонимите му е Георги Македон.

Раковски е велик ум, най-всестранно образованият българин за времето си. Неговите широки познания по история, етнография, древни и живи езици, включително такива, специалистите по които и днес са рядкост – фарси и санскрит, го представят като типичен за века всестранно развит интелектуалец. Останалите до нас негови литературни и научни произведения са истинско богатство и макар дълго време последните да бяха разглеждени в немалко техни части с известно пренебрежение, нови изследвания все повече реабилитират неговите възгледи и го издигат от позицията на наивник родолюбец в тази на потискащ и респектиращ интелект. Този авторитет са чувствали всички негови следовници. Раковски е планета, вселена и ние, българското общество, сме в дълг към него. Двестагодишнината е прекрасен повод да си спомним и преразгледаме личността му и запазената за нея памет.

На практика Раковски е незаслужено пренебрегван. Той е фигура от ранга на Ботев и Левски и в много отношения ги превъзхожда, но към него не е изграден подобен национален култ. Посочван е сякаш като един от многото, а той е ПЪРВИЯТ, основополагащият. Сега се планира широк кръг от инициативи през цялата година, през която ще се почита паметта на Георги Раковски. Кулминацията ще е през април – месецът в който е роден националният герой. Датата не е сигурно установена, най-вероятната е 12 април. Събитията обаче ще продължат през цялата година в цялата страна. В инициативния комитет влизат кметовете на Котел, София, Велико Търново, Пловдив, Сливен, Карлово, Панагюрище и Раковски. В тези селища и на други места в страната ще се проведат различни инициативи – исторически и художествени изложби, тържествени вечерни проверки, поклонения, научни конференции, детски конкурси и др. Председател на комитета е началникът на Военна академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Груди Ангелов.

Коментари (1)

  1. Той е бил мозъкът , идеологът , основоположникът , но други са обрали лаврите!

    Отговор

Вашият коментар