Всичко, което се случи през 2015-а година в пловдивската култура остана зад гърба ни. Дълъг анализ на случилото се не смятам да правя – краткият и достатъчен коментар е, че едва ли ще запомним с нещо отминалите 12 месеца. През 2014-а спечелихме „Европейска столица на културата“, през 2013-а беше пусната в експлоатация „Малката базилика“, през тези години бяха и етапите от разкриването на Римския стадион. 2015-а сякаш мина поинерция и не ни предложи нищо различно – добри тенденции продължиха, лошите – също, а нещата в застой продължиха да бъдат в застой. Известен успех на 2015-а бе първата българска победа на нормалността над псевдонауката в археологията и културно-историческото наследство със спирането на проекта за Небет тепе – тъй като тук „засега“ е задължителна добавка, не мога да определя това събитие като наистина важно с дълготраен ефект. Като нищо утре пак ще ни вдигнат античните кули върху средновековната стена… Какво все пак можем да очакваме от 2015-а година:
Новият пост в кметската администрация
Изключително любопитно бе отделянето на ресор „Култура и културно-историческо наследство“ като самостоятелен и поверен на отделен зам.-кмет. Именно заради това започвам анализа и с него – явно акцентът върху развиването и използването на това наследство ще е още по-голям. С интерес ще се следи и работата на самия нов кмет – Амелия Гешева, която смени Стефан Стоянов – очевидно заради непрестанните скандали през цялата година в културния сектор, който той не успя да овладее. Най-пресни са споровете около културния календар.
Това е един от случаите на разминаване между него и кмета Иван Тотев – дълги месеци в културния отдел се твърдеше, че имаме много добра наредба за разпределяне на средствата в културата. Всеки, който критикуваше или даваше съвети по тази наредба беше очернян и обвиняван за враг на управата. След драматичната общинска сесия през декември, обаче кметът Тотев заяви, че тя очевидно не е достъчно добра и се нуждае от промяна. Друг подобен случай бе станалото национално известно частно празненство на Античния театър с поп-фолк изпълнения – тогава в национален ефир Стефан Стоянов коментира, че трябва да има промени в наредбата за отдаване под наем на театъра, но Тотев отново бе на друго мнение и заяви, че тя функционира много добре и няма да се сменя.
Дали тези – а и други – станали обществено достояние скандали са причината за смяната на Стефан Стоянов едва ли някога ще узнаем. Факт е, че на поста зам.-кмет по културата имаме друга фигура, чиято политика и начин на поведение тепърва ще разбираме. Опитът на Амелия Гешева е сериозен, като (качествен или не) администратор на „Старинен Пловдив“, но тепърва ще разберем как ще се справи с целият врящ котел на пловдивската култура.
Културно-историческо наследство и археология
Именно това отделяне на културно-историческото наследство е някакъв показател как ще се работи в бъдеще. Видимо акцент ще падне върху експонирането на т.нар. „Голяма Базилика“, където разкопките все още продължават. За щастие там не се работи в скоростни темпове и с божидардимитровски маниер и се оставя време на специалистите да работят. Затова и не е случайно, че откритията не спират, като датировката на първоначалната постройка се „дърпа“ все по-рано – от най-ранните консервативни хипотези за сграда от около VI век, вече имаме трети пласт и можем да говорим и за постройка от най-първите години на християнството – IV век сл. н.е. Именно в тази посока ще са насочени и погледите в следващите 12 месеца, като това наистина може да бъде най-значимия пловдивски обект. Във всеки случай, през 2016-а ще има само археология.
Другият изключително важен пловдивски обект е Небет тепе. След като убийствените за научното изследване проекти за строителство върху неизследваната и недокументирана археология бяха спряни от гражданите, полето за археология е отворено и именно през 2016-а се очаква да се започне работа на терен. Мястото е достатъчно непроучено, за да се правят хипотези какво може да се открие. Небет тепе обаче е мястото, което е видяло цялата история на Пловдив и всяко откритие ще е изключително интересно. Тук отново ще чакаме само открития – като експонирането и използването на обекта ще се случи в следващите години.
Очаква се през 2016-а година да продължат разкопките и на Агората – пл. „Централен“. Там обаче виси следващия въпрос:
Площад Централен – ще го бъде или няма да го бъде
След като община Пловдив се отказа от услугите на португалското студио, ще е изключително интересно да видим как ще се процедира с мястото. Дали у нас има архитекти и инженери, които имат размаха, интелектуалните и образователни възможност за такъв мащабен проект не мога да коментирам. Със сигурност той ще е сред най-големите институционални инвестиции в последните години, а сравнението, което волю-неволю трябва да направим с други мащабни проекти – площадът пред НДК в София, ремонтът на Витошка, ако щете и Пеещите фонтани в Пловдив – е малко разочароващо, тъй като всички те се оказаха с различни дефекти и се нуждаеше преправяне и, в някои случаи, допълнителни инвестиции. А, в интерес на истината, нито един от тях не е особено сложен проект за средностатистически строителен инженер, който все пак е работил някаква нормална работа някъде някога.
Ако изобщо нещо се случи с площада през 2016-а, то това ще е някаква насока по какъв начин ще се работи. Единият вариант е да повторим грешките от всички български обекти в пост-комунистическата ни епоха, проектирани от наши хора, с материали, които внасят други наши хора и построени от трети наши хора. Другият вариант е най-накрая да надскочим миналото си и да подходим по съвременен начин, та белким покажем на останалата България как се прави.
Кино Космос
Колкото и да симпатично да звучат всички популистски изказвания за история и археология, това, което наистина впечатли журито от Европейска столица на културата (от случилите се до 2014-а неща) е спасяването на Кино Космос. Предвидената и гласувана още от администрацията на Славчо Атанасов за унищожение сграда бе спасена от гражданска инициатива, решението бе пре-гласувано в общински съвет и една сграда – която дори не е официално „недвижимо културно наследство“, но носи всички черти да бъде такова, бе спасена. Това бе едно от нещата, които показаха защо Пловдив би могъл, евентуално, да бъде културна столица на нещо.
Уви, от 2011-а насам кино Космос, макар и домакин на различни събития, действа доста хаотично и без ясна цел, и посока. След спасяването на киното се формира колективът от млади хора, ентусиасти за спасяване на културното наследство, сред които и много архитекти и други творци – "Колектив Кино Космос", които организират или съдействат за събитията в сградата – домакинствали изложби от изданията на "Нощта на музеите и галериите", One Architecture Week, на Empatheast и ред други изложби, срещи, лекции и т.н. Самостоятелните им усилия обаче оставят да висят в безтегловност, поради незаинтересованото отношение от страна на Община Пловдив към този проект – реалният собственик и отговорник както за важни неща, като реалното му функциониране, или за по-дребни неща, като прокарването на ток.
С потенциал за много неща – разбира се, свързани с култура, бъдещето пред киното може да е наистина това, което ще вкарва Пловдив в европейските новини. Вече писаха в „Телеграф“, че сме най-стария жив град в галактиката, но – поне на мен, де – не ни ли се иска да сме известни и с нещо, което сме направили ние, сегашното поколение, а не хора от преди 8000 години? В този смисъл кино „Космос“ трябва да бъде иновативно, нестандартно, да бъде на европейско ниво. Банално би било то да се превърне в поредната галерия, да започне отново да функционира просто като поредното кино или нещо подобно.
Цяла Европа (или поне повечето от тези, които се интересуват от култура) знаят за кино „Интернационал“ в Източен Берлин – без да копираме техния модел, и тук можем да постигнем нещо, с което Пловдив да е известен по света. За целта обаче трябва собственикът, сиреч градската управа (уви, не мога да кажа „гражданите“), трябва да се вслуша и да подкрепи идеите и съветите на младите хора, на тези, които са пътували, учили, чели и трупали опит по света – и тези, които имат ентусиазъм да направят нещо дългосрочно, иновативно и интересно. Дано 2016-а е годината, в която ще видим този процес и този диалог най-накрая да стартира.
Традициите: Театър, опера, галерии…
Много внимание за богатата сфера на традиционните институции, които развиват устойчива дейност от години няма да отделям. Не защото не са важни – напротив, просто смятам, че шансът за съществени и фундаментални промени там няма. Естествено тема номер 1 е завършването на ремонта на сцената на Драматичния театър. Всяко зло в крайна сметка май ще се окаже за добро и живот и здраве, следващата „Сцена на кръстопът“ ще бъде на най-хубавата сцена, която Пловдив е виждал. Операта се развива великолепно още от 2014-а година, поета от новата управа и 2015-а утвърди тази тенденция за съвременен вид на това изкуство. Дано всичко продължи в същата посока, без някакви сътресения. Кукленият театър също, малко незаслужено извън прожекторите, кротко си продължава с интересни премиери и домакинстване на интересни гостуващи представления.
По-“нетрадиционните“ традиционни неща също ще са тук – Нощ на музеите и галериите, „Черната кутия“, Седмица на съвременното изкуство и Арт Позитив и др. В този ред на мисли с особен интерес ще чакаме и първото издание на LUMMIX – дебело трябва да подчертаем този фестивал, който може да бъде и най-интересното нещо, което ще се случи през 2016-а.
Любопитно ще е как ще се отразят сътресенията и в културния календар на ежегодните събития. Интересна ще е реакцията на публиката към скъпоструващите, но неособено посещавани фестивали на „Едно“, които – аматьорско е да се отрича – канят световни имена от архитектурата, дизайна и танца. Дали си заслужават парите и дали наистина са това, за което се представят вече е спорно и публиката ще реши.
В най-скоро време трябва да се реши и дали най-ощетените от община Пловдив – фестивалите за бийтбокс – ще останат в града или някой друг град, който не е „Европейска столица на културата“ ще ги приюти.
Иновациите: Капана и Тютюневите складове
Капана се оформя и утвърждава на национално ниво като културно-туристическа (повече туристическа) дестинация, и това е безспорно. Фестивалната част, нощният живот и заведенията доминират – в което няма нищо лошо – и някак си на заден план остава планът за развитие квартал на творческите индустрии. С няколко изключения, основани на частна инициатива, кварталът придобива именно туристически облик и тенденцията е това да продължава – с все повече заведения, и с различни фестивали, насочени повече към забавленията и партито. И пак, подчертавам, в това няма нищо лошо. Не може да очакваме висока култура в целия град, навсякъде да обикаляме тихо с вратовръзка и чаша френско шампанско. В известен смисъл обаче планираното развитие на квартала като „творчески“ леко се измества, така че 2016-а ще покаже в каква посока ще се развива това – дали ще има повече работилници за различни занаяти или ще се отворят още много заведения.
Ще е хубаво най-накрая някой да посади едно дърво и да сложи няколко пейки, също, най-накрая.
Друг от фундаменталните за „Пловдив 2019“ проект за ревитализиране на градската среда, за който все пак нещичко се говори е работата в Тютюневото градче. И макар там за 2 години да се ограничихме с една среща-полу обществено обсъждане и с традиционния ежеседмичен фермерски базар, наречен „Коледен“, работата там тепърва предстои. През 2015-а падна един от складовете, а бъдещето на останалите все още е неясно, но така мога да направя и деликатният преход към най-деликатната тема:
Пловдив 2019 започва активната си работа
Отдавна обмислях надълго и широко да опиша какво трябваше (по план) и какво се случи през 2015-а и какво би трябвало да се случи през 2016-а. От „Пловдив 2019“ обаче ме изпревариха с прессъобщението от 23 декември – „Фондация Пловдив 2019 започна същинската подготовка на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 (ЕСК)“.
Това се случва година и 3 месеца, след като бяхме одобрени за столица.
Надеждата е все пак през 2016-а да започне същинската работа: структура, ясни директори, отворена покана за проектите и нещо различно от отбелязване на някой празник с „хиляди балони“ или с „коледна погроза“.
Анализите за културата в Пловдив вижте в следващите материали:
- Какво да очакваме от пловдивската култура през 2015
- Диалогът за Кино Космос пред провал
- Защо мразя "като"
- Как се разделят парите за култура в Пловдив
- 10 мита на Божодар Димитров за Небет Тепе
За автора
