2021 не обещавай, а доказвай

Laetificat stultum grandis promissio multum / Глупакът се радва много на голямо обещание

Обичайно наред със зарята на Нова година, човек бомбардира съзнанието си и с обещания подобни на онези, в които се вричаме в началото на всяка нова седмица. От понеделник започваме диета, спираме цигарите, купуваме си карта за фитнеса или преустановяваме пиенето на бира, за да свалим досадния корем, оформил се около отминалите празнични дни. Така от Нова година слагаме в графата „ще“:

  • откриването на спестовна сметка;
  • намирането на нова работа, защото сегашната ни вкарва в скучна, но напрегната рутина;
  • освежаването на гардероба, тъй като има толкова много дрехи, които не сте носили през последната година;
  • научаването на нов език.

Обещаваме смело и на поразия – на висок глас пред близки и приятели, на още по-висок пред познати и съвсем тихо пред себе си. А обещанията ни зареждат, мотивират понякога, а ние започваме да вярваме, че ще ги изпълним. Е, имаме и достатъчно време. Смятаме, че крайният срок идва чак след 365 дни. Но истината е, че няма утре.

Преди обещанията, обаче, неминуемо има място равносметката. Тя показва на човек не просто какво е успял да изпълни през изминалите 12 месеца, но и къде е сбъркал, какво е спечелил, какво е променил. Равната сметка е онзи резултат от уравнението, който получаваш, след като изкараш полученото от даденото.

Само тогава човек не само вижда грешките в поетите посоки, но и разбира накъде трябва да продължи. Равносметката е признанието, което тежи в съзнанието на всеки. Направи ли я, човек се освобождава от нейната притегателна сила и е готов да продължи свободен.

Без спор, лайтмотивът на 2020 година бе смирението. „Смирението е единствената истинска мъдрост, която ни подготвя за всички възможни промени в живота“, смята Джордж Арлис. Но то не бива да се разчита в смисъла на бездействието, а на осъзнаването.

Утре не съществува. Притежаваме само днес. Сънят на човек действа като пауза за съзнанието ни. В реалността Днес продължава, само че с прекъсвания. Цикълът се върти, но всичко постигнато е изградено днес. Утрото най-често просто ни замайва в заблуда.

Повечето от нас си отдъхнаха, когато часовникът остави в миналото апокалиптичната 2020 година. Сякаш самото време бе виновно за всичко, което се случи с хората по цялото земно кълбо. Уроците не бяха за циферблата или стрелките. Поуките остават за нас, тези които продължаваме извън рамката на поредната година. Кризата е полезен етап от човешкото развитие, тя носи промяната и подема.

А всичко започва в днешния ден, утрешният се осъществява с доказателства.

Вашият коментар