Богоявление: да си спомним за българските традиции

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Според евангелските текстове на този ден Исус Христос получава Свето кръщение във водите на река Йордан от св. Йоан Предтеча, наричан поради това и Кръстител. Небето се е отворило, явил се Светият дух, чул се гласа на Бог Отец и от тази едновременна поява на триединния Бог на земята, на трите дяла от Светата троица, е името Богоявление. Йордановден произлиза от най-голямата река, напояваща Светите земи, но на този ден празнуват и още много други именици. Празникът е наричан още и Водици от връзката с пречистващото кръщение или изкъпване във водата. С този ритуал се слага край на Мръсните дни; вечерта преди празника трапезата се прикадява за трети път след Бъдни вечер и Нова година, но ястията са най-скромни. Денят преди Богоявление е един от малкото в църковния календар, през които се спазва строг пост – храна от растителен произход, приготвена без никаква мазнина. Ако този ден е в събота или неделя, постът не е строг. Пости има обикновено само преди най-значимите християнски празници. В народната култура съществуват различни ритуали и традиции, но в за разлика от повечето други случаи тук те до голяма степен са изместени или поне попадащи в сянката на тържествената богоявленска литургия на открито, с водосвет и освещаване на бойните знамена. Военните части и особено флаговете присъстват само в по-големите населени места, но навсякъде се практикува голямата атракция – хвърляне на дървения кръст във водата и неговото изваждане. Всъщност тази година заради мерките срещу пандемията нещата стоят по-различно и много хора не трябва да се събират на едно място. Тази традиция обаче е толкова популярна и силна в последните години, че нищо чудно и на места забраните да бъдат нарушени.

Традициите са силни, защото се спазват, но също така и подлежат на различни нововъведения и промени вследствие на случащото се в самия живот. През последните може би десет или повече години всички погледи на 6 януари са вперени към Калофер. Всъщност от много повече, защото на този ден се чества рожденият ден по нов стил на най-великия син на този град – поета и революционер, геният на българската и един от гениите на световната литература – Христо Ботев. Тържествата в памет на пламенния родолюбец датират от първите години след Освобождението. Дълго време дните не са съвпадали. Христо Ботев е роден на Коледа – затова и носи такова име. С приемането на григорианския календар датата на рождението му се измества на 6 януари, Православната църква обаче дълго време отбелязва Богоявление на 19, както още го правят голяма част от другите православни народи, защото не приема календар, изработен от католически папа. Чак през 1969 г. става съвпадението на двата празника, светски и религиозен, след като Българската православна църква възприема т. нар. новоюлиански календар, който по отношение на неподвижните празници съответства на григорианския. Разбира се, още дълги години на Богоявление и хвърлянето на кръста не се обръща внимание. Комунистическият режим е атеистичен и макар че не забранява религиите прави всичко възможно да омаловажи техните празнични традиции и да ги замени с други. С Христо Ботев е друго. Неговите идеи за социална справедливост, материалите в подкрепа на парижката комуна, образ на революционер и смърт за Родината го превръщат в икона за комунистическите управляващи. Надлъж и шир се разпространяваше „Символ-верую на българската комуна“, което обаче се появява за пръв път през 1934 г. и е много по-вероятно да е фалшификат.

При всички положения Христо Ботев е личност основополагаща за българската национална история и култура и може би никак не е случаен фактът, че след демократичните промени, когато Църквата в голяма степен възвърна мястото си в обществото, на Богоявление, 6 януари, Калофер става естествен център на България. В тази връзка силно нашумя и т. нар Ледено хоро, което се практикува от местните мъже, изпълнено с емоции, адреналин, своеобразна красота и дори величие. Сутрешното проследяване директно по телевизията от години направи съпричастни всички и събитието бързо стана туристическа атракция. Това доведе до изсипване на юначаги от цялата страна и в първите години след популяризирането в Тунджа да има повече хора, отколкото вода. Местните участници негодуваха, защото според тях така се нарушава автентичността, стигна се до отделяне на двете хороиграещи групи. От друга страна, прииждането на хора носи ползи на местната икономика, така че гостите не са съвсем нежелани. Популяризирането даде повод да се заговори за представянето му пред ЮНЕСКО за евентуалното включване в списъка на световното културно наследство.

Преди година обаче един колега историк – доц. Стефан Дечев, който играе ролята на нещо като авангард на левия неолиберализъм в нашата наука, изказа публично съмнение в стародавността на обичая. Според него той е съвременна инвенция от последните десетилетия на ХХ век, вероятно още от комунистическо време, когато посредством фолклористки и хореографски вмешателства се търсеха промени в народните традиции, за да се отдалечат от християнството. В последствие с мутризацията на обществото в новоизлюпената традиция навлизат елементи от тестостеронно перчене и патриотарски елементи покрай присъстващото задължително българско знаме, почитането на революционера Христо Ботев, покрай което пристига елитът на бултрас обществото, а вероятно и фенове на други отбори, търсещи си емоции на национално ниво, заменящи слабите изяви на представителния тим. Това обяснява и съвсем неуместните скандирания „Българи юнаци“. Тезата на Дечев ми се стори правдоподобна. В никакви етнографски изследвания и стари записи не се срещат данни за калоферската традиция. Директорката на Националния музей „Христо Ботев“ Ася Николова също счита, че обичаят датира от 70-те години на ХХ век.

Замисляйки се по-дълбоко обаче открих и място за съмнение. Колкото и работа да е свършена от българските етнографи и изобщо учени, изследвали миналото през предните поколения, очевидно е останало и за следващите. Когато бях студент преди четвърт век, първият ни сериозен изпит беше именно Етнография. Ясно помня как ни обясняваха, че кукерски игри в България били запазени само в Ямболско на Заговезни и Пернишко по Нова година. Обаче се оказа, че има и на много други места. Може би и тези традиции бяха реновирани? Какво да кажем обаче за други свидетелства за миналото като мегалитите – огромни каменни структури. В университета учихме че се срещат в Странджа, Източните Родопи и Източна Стара планина. През последните години в Пловдивско бяха открити над десет мегалита в Родопите и Средна Гора. Самият аз, докато ходих на лов, наскоро попаднах на един недалеч от Белинташ, който съм сигурен, че е неизвестен за науката. А мегалити не могат да се направят току-така. Освен това директорът на нашия музей, който преди да започне работа в него е бил журналист в Телевизионния център, ми разказа, че в началото на 80-те години е правил репортаж за леденото хоро и тогавашни възрастни участници са свидетелствали, че обичаят е стар. Говорих с мой приятел от Калофер, за да го попитам. Негова съседка му казала, че през 1970 г. хорото е съществувало.

Модерната българска етнология се е самосезирала и попаднах на проучване, което излиза с извода, че обичаят съчетава социалистическо спортно мероприятие, при което е хвърляна купа вместо кръст, за да бъде подменена и преосмислена християнската традиция и местни по-стари християнски ритуали, когато кръста преди Втората световна война е ваден от млади мъже, облечени в народни носии.

При всички положения традиция има и тя е на поне половин век. Може би не е правилно да се състарява, но очевидно засега точното време не е ясно, а когато е така всеки има право да си го датира по свое усмотрение. Ритуалното измиване или изкъпване е древен акт. Традицията я има, а за демократичното и свободно общество е нормално да се изразяват различни мнения. Когато преди да започна този материал, споделих темата с моя позната, тя ми каза следното: Няма никакво значение от кога е обичаят. Важното е, че хората го харесват и участват мъже, истински, не джендъри, каквито постоянно ни навират в очите!

За автора

Вашият коментар