5 Години 032 “градът се променя, но ние оставаме”

Ако трябваше да пиша тази статия по времето на другаря Живков, бих описала рождения ден на “Нула32” като една доста успешна петилетка. 

 В “новото” време определено е  по-трудно да върнеш лентата. 

 5 години.

Както апелира самият Илия Димитров “това не бива да е равносметка”. Вчерашната вечер беше исторически празник на хартията. Датата не е просто рожден ден, а честването на появата на още една капка мастило в световна библиотека.

Освен, че са уникални по рода си с това, че разпространяват безплатно списание за култура, имат персонализирани издания, абонамент и още куп други гъдели – “Нула32” издадоха своя юбилеен брой с 5 различни авторски графични корици. Колекционерското издание събира в себе си 32 истории на 32-ма пловдивчани. И не мислете, че след 5 години издателите са се изчерпали. Както сами обявиха, тяхната мисия е да “обърнат паветата отдолу” и да разкажат за това. За това лице на града. Не туристическото. Не историческото. Онова личното, персоналното. Това, което може да бъде видяно само през призмата на човек, прекарал живота си под сянката на тепетата. Затова в този брой те оставят човека да говори за града, за плътния спомен от детството, от прехода, промяната. И ако се чудите, това не са представителни извадки на генеричния код 032. Историите са от познати и приятели на списанието.

Но няма да ви издавам повече. Разгърнете страниците, вдъхнете от опияняващия аромат на нова хартия и се потопете в другия Пловдив. Не този на траки, римляни, робства и победи. А Пловдив – на малкия човек. Защото, както спомена Панайот Стефанов:

“градът се променя, но ние оставаме”

И да не забравяме, че на рожден ден трябва все пак да се забавляваме. “Нула32” се бяха погрижили са комфорта на всеки с освежаваща напитка на входа, кулинарни изкушения и фото-павилион, за да може всеки да запечата прекрасния спомен за вечерта.

По петгодишна традиция, премиерата в “Конюшните на царя” се превърна в уютно семейно суаре. Ще си позволя да направя едно лично обобщение на изданието. Най-ценната черта на “Нула32” е способността им да извадят града от страниците на списанието и да го пренесат в “живия живот” сред хората, без които Пловдив никога не би бил същия.

Снимки: Георги Матов

Вашият коментар