5 одобрени проекта след 4 месеца кандидатстване за „Пловдив 2019“: Положителното и негативното

4 месеца след публикуването на Отворената покана за кандидатстване с проекти по програмата на „Пловдив 2019“ бяха одобрени 5 проекта. Три от тях са музикални фестивали, един е фестивал, представящ три вида улично изкуство и един – проект за интеграция на деца и младежи в неравностойно положение. Общо разгледаните кандидатури са били 16 – 12 за проекти, извън Апликационната книга и 4 за такива, описани в проекта, показват в официалното си съобщение от общинска фондация „Пловдив 2019“.

Кои са спечелилите проекти (линк към решението на журито)

Петте спечелили проекта са на известни организации. Най-голяма е общинската субсидия за фестивала „Plovdiv Music Festival”, организиран от София Мюзик Ентърпрайзис. Те ще получат финансиране в размер на 1 900 000 лв. СМЕ е кандидатствала по перо „Проекти по Апликационната книга“. Според коментара на журито проектът съответства на идейната програма, заложена в Апликационната книга, макар и да не става ясно на кой точно проект – музикалните проекти в книгата са няколко, като нито един от тях не носи това име.

950 000 лв пък ще получи Държавна опера – Пловдив, които са одобрени по проект Opera Open. Отново не става ясно кой проект от Апликационната книга ще се изпълнява, въпреки че кандидатстването и финансирането е по линията „Проекти по Апликационната книга“. Единственият близък по идея проект е Opera Re>Start, който се планира да бъде допълваща, а не основната оперна програма на Пловдив, който да се изпълнява съвместно с Кукления театър.

И третият фестивал, одобрен за финансиране в рамката „Проекти по Апликационната книга“ също изглежда не е от Апликационната книга. Според публикуваната информация финансиран ще бъде дългогодишният фестивал Пловдив Джаз Фест в годините от 2016-2020 с 250 000 лв. В коментарите на журито се изтъква, че предложеният проект представлява развитие на идейната концепция, описана в книгата. Единственият проект, който се доближава до Plovdiv Jazz Fest е проектът в Апликационната книга Jazz Invasion/The Vegetable Orchestra At The Vegetable Market. Също като оперния фестивал, и тук оригиналният проект цели създаване на допълваща иновативна програма към дългогодишния фестивал, а не финансиране на самия фестивал.

Другите два одобрени проекта са по проектната линия за изцяло ново съдържание. Единият от тях е Plovdiv Urban Days на организацията Ъпър ЕООД, одобрен с 200 000 лв. Проектът ще представя три улични изкуства на различни сцени и насищане на улични събития на различни места в града. Най-малко финансиране за проект получава организацията „Голям брат – Голяма сестра“ за проект „Цветно“, който е със социална насоченост и интеграция на деца и младежи в неравностойно положение.

Кое е позитивното?

Въпреки няколко негативни страни, които ще коментирам по-долу, безспорно има няколко съществени крачки в правилната посока. На първо време, това е така важната прозрачност, когато става въпрос за харчене на сериозни суми обществени пари – за тези 5 проекта се отделят близо 3,5 млн лева – никак не малка сума. Одобрените и неодобрените проекти са публикувани онлайн и всеки може да се запознае с тях. Сумите, за които са кандидатствали и сумите, които получават – също; точките, които получават за отделните проекти – също. Известно е и журито, участвало в оценяването – артистичните директори на фондацията д-р Светлана Куюмджиева и проф. Ханс-Дитрих Шмит, дългогодишният консултант Надя Грисо и външните оценители – Нели Стоева и Емилия Лисичкова.

Изключително добър знак е самооценката, която Фондацията е направила, след първата сесия оценени проекти. В публикуваното обществено съобщение са описани недостатъци, които да бъдат променени при следваща сесия за кандидатстване. Осъзнаването, че никой продукт – конкурс, проект или каквото и да е – не е перфектен и трябва да бъде критикуван, оценяван и подобряван постоянно е нещо, което не се беше случило в последните 2 години, от както бяхме избрани за „Европейска столица на културата“ – т.е. всяка критика, целяща подобрение на работата, беше приемана за агресивна нападка и съответно игнорирана.

А кое е негативното?

Нека започнем с очевидното: За пореден път има огромно несъответствие между предвиждане и изпълнение. Когато в края на месец май беше обявена програмата беше съобщено, че проектни сесии ще има всеки месец и комисии ще заседават всеки месец, за да оценяват кандидатурите. Тоест първото събиране на комисия и първото оценяване трябваше да стане около 5 юли, а не 5 октомври. Личното ми мнение е, че от практична гледна точка не е толкова притеснително, че комисията е заседавала в средата на октомври, а не през лятото. Възможно е да не е имало достатъчно проекти, членовете на комисията да са били заети или да е имало по-належащи задачи. Става дума за планиране за 3 години напред, така че няколко месеца изместване на програмата не би трябвало да бъде фатално.

Проблемът опира до доверието. За пореден път изявленията от „Пловдив 2019“ не се изпълняват и смятам, че крайният резултат е виден. По същият начин и самото обявяване на отворената покана се отлагаше от миналото лято, през февруари 2016 до реалното му обявяване през май 2016-а. Въпреки, че отворената покана закъсня с около 2 години, тук отново смятам, че проблемът е в обещанията и тяхното изпълняване. Все повече хората губят доверие във проекта „Европейска столица на културата“ именно, защото той все повече прилича на всяка друга институционална дейност, в която се обещава, че например тютюневият склад ще бъде укрепен, кварталът – развит, Коматевско шосе ще е готово до лятото, таблата по спирките ще светят до август, а зоологическата градина ще отвори през септември. Хипотетично. А ако хората не вярват на „Пловдив 2019“ – няма и кой знае колко хора да повярват, че има смисъл да си хабят и без това изхабената в културния сектор енергия, за да кандидатстват.

И това се вижда. Според Апликационната книга има над 40 проекта, които трябва да се случат и половината от тях трябва да започнат да се случват през 2017-а. По отворената покана, обаче са получени едва 4 проекта в категория „Проекти по Апликационната книга“, като само един от тях (иронично – този, който не е одобрен) всъщност кандидатства действително за „Проект по Апликационната книга“. Няма как да се винят стотиците партньорски организации, които не са участвали – очевидно е, че общият проблем е липсата на ясен стимул да си хабиш силите за кандидатстване и това е пряко свързано с доверието, с негативният имидж на Пловдив като надежден партньор, що се отнася до провокативни културни проект (какъвто повече или по-малко е всеки от тези в книгата).

Донякъде свързано с тази липса на доверие е и следващата негативна страна – несъответствието между одобрени проекти и оценени проекти. Знам, че ви звучи странно – и на мен ми е странно. В четирите проекта, които кандидатстват за „Апликационната книга“ на второ място по точки (26,2) е проектът „Биенале на съвременното изкуство“, който има с около 1 точка повече от други два проекта, които са одобрени. Не става ясно защо изобщо има оценяване, ако то не съответства на одобряването. От друга страна – малко еретично изказване – но това е и позитивно поведение. Повече точки от одобрени или оставени за доработка проекти има Fashion Week Plovdiv – но той е окончателно отхвърлен. Спекулирам, без да съм чел проекта, но подозирам – и се доверявам на журито на „Пловдив 2019“ – че проектът не отговаря на целите и идеите на „Европейска столица на културата“. Това трябва да е водещ, „абсолютен“ критерий, при чието неизпълнение проектът изобщо да не се разглежда за финансиране. В такъв случай обаче проектът трябва да получи просто 0 точки. Между другото, тези неща не си ги измислям, а са световна практика.

Прави впечатление и присъствието основно на големи и опитни организации, които кандидатстват за големи проекти. Този проблем го коментирах в предна статия, но сега притесненията се потвърждават. При така създадената Покана, с липсващо степенуване на финансирането за малки, средни и големи проекти (като за малките да не се изисква съфинансиране) всички по-малки и неопитни организации отпадат много бързо. Изглежда и целият план за образоване и подпомагане за финансиране на неопитните организации (също част от Апликационната книга, между другото) също не е свършил кой-знае каква работа.

Отворената покана за Капана

Тези дни бе публикувана и отворената покана за проекта за Капана – квартал на творческите индустрии. Използвам случая да обявя и края на този проект в оригиналния му вид. Автентичната идея за настаняване на култура, творчество и изкуство там вече е напълно загубена. Тазгодишното издание – въпреки, че е подбрано качествено жури, не иронизирам – е в пълно противоречие с идеите, заложени в Апликационната книга. Вместо помощ за настаняване на творчество, в Капана вече – според условията на конкурса – ще се подпомагат единствено няколкодневни събития и/или фестивали. Няма да се отдели никаква сума за първоначалната идея – установяване на работещи в сферата на културата организации.

Бъдещият път?

Капана вече няма нищо общо с „квартал на творчески индустрии“, а е квартал за фестивали и отмора. В което – държа много ясно да подчертая – няма нищо лошо. Само по себе си е чудесно, очевидно е, че хората доброволно отиват там, „гласувайки“ с крака и пари, прекарвайки много време в Капана. Лошото е друго – проектът „Пловдив 2019“ продължава стремителния си път към случване на няколко музикални фестивала, концерта, пребоядисване на някоя стена и нищо съществено различно от ежегодния културен календар. Вече съвсем чезне оригиналната идея за подпомагане на нестандартни немасови и непопулярни събития, приобщаване на региона към градската култура (да уточнявам ли, че няма нито един проект, свързан с регионалната програма на „Пловдив 2019“ или липсата е очевидна?), образование и най-фундаменталното – социалната програма. Много силно впечатление в коментарите на журито ми направи оценката към проекта „Цветно“ – че събитието е „по-скоро социално“. Ще издам една малка тайна: проектите, който впечатлиха журито и направиха разликата между Пловдив и загубилите София, Варна и Велико Търново са именно „по-скоро социалните“ проекти, а не оперните и джазовите.

И за финал – нека не излиза, че всичко е негативно и отрицателно. В крайна сметка одобрените проекти са част от предложените проекти. Не искам да кажа, че одобрените проекти са лоши. Най-малкото те не са публикувани в цялост, за да се даде някаква оценка за тях. Съмнително е само това доколко изобщо те имат нещо общо с оригиналната програма на „Пловдив 2019“, с която спечелихме и която имаме морално задължение да изпълним. И за която след няколко дни Мониторинговия екип в Брюксел ще разпитва. Оценките ще ги видим след няколко дни.

Вашият коментар