Някога тук имаше гора – красива и миришеща на живот… сега има ултра модерен хотелски комплекс, който могат да си позволят шепа хора в България. А чужденците идват тук, за да се насладят на така възвеличаваната природа… или поне на няколкото квадратни метра, останали покрай паркингите и басейните, от нея.
Някога тук имаше девствена планинска шир – дом за лековити билки и красиви животинки. Сега има лифтове, хотели, паркинги, басейни, джакузита, спа-центрове и нито следа от полегатите тучни склонове; подпиращи небето борове и ромолящи бистри поточета.
Някога тук имаше плаж – топъл и нежен, като майчина прегръдка; с бистри и плитки води и – пясък фин и мек, като че лягаш на пухкав облак. Сега тук има луксозни хотели – на първа линия, с изглед към морето. А то – мътно и сърдито, непрекъснато обливано с отходни води и мръсотии. Плаж почти вече няма, а този който е останал е затрупан с чадъри, шезлонги и тузарски заведения. Пясъкът е по-скоро една странна смесица между фасове, шлюпки от семки, кочани от царевица и пластмасови чаши и бутилки… или с други думи казано – сметище.
Може би представям бъдещето с една апокалиптична картина, но истината е, че това е в голяма част и настоящето. А човешката глупост продължава да се разпространява като грип по време на епидемия.
Всъщност алчността е тази, която унищожава природата и я заменя с големи хотелски комплекси, паркинги и басейни. Но и хората имаме огромно негативно влияние върху нея, като не я уважаваме и я замърсяваме непрекъснато. Подобни примери мога да дам много, но най-ярките от тях са масовото стъпкване на едно природно богатство, каквито са Седемте рилски езера; масовото застрояване на Банско и Слънчев бряг; редица плажове по морето и какво ли не още, за което дори не съм и чувала.
Сега група от хора се опитват да предотвратят лошия сценарии и да запазят алчните, безмозъчни „бизнесмени“ далеч от богатствата на планетата. След като преди около месец Висшият административен съд се произнесе по проточилата се 6 години сага, оспорваща общия устройствен план (ОУП) на община Царево, и даде зелена светлина за стартирането на проектите. Това изкара хората на улиците, въпреки съобщението на екоминистерството, че спира спорния устройствен план. Това обаче според протестиращите е само прах в очите на незапозналите се в дълбочина обикновени граждани, реагирали на евентуалното застрояване на защитени територии. Експерти, обаче твърдяха, че ОУП е необходим, за да не се повторят случаите на Слънчев бряг и Банско, където неконтролируемо се извършваха строежи и превърнаха курортите в бетонни селища. А заповедта за спирането на проекта е със съмнителни мотиви, според протестиращите. Според министъра на околната среда и водите Искра Михайлова, причините за замразяването са много и не се дължат единствено на общественото недоволство. На практика пускането в сила на устройствения план е в противоречие с европейското екологично законодателство и България е рискувала да понесе наказателни мерки от страна на Европейската комисия, която е и изпратила писмо до българското министерство. В него са постъпили също и множество жалби от неправителствени организации. Според протестиращите много по “чист“ мотив за замразяването на устройствения план щеше да бъде „Липсата на екологична оценка“. От изключително значение за еколозите е закриването на Министерството по инвестиционното проектиране, защото според тях основната му цел е застрояването на природата. Именно на това ново ведомство е поверен контрола над Дирекцията за национален строителен контрол, а в същото време то беше възложено на архитект Калин Тихолов, който изготви точно ОУП на Царево.
И дано докато политиците си играят на надлъгване, да не се събудим един ден без плажна ивица, гори и планини! Подобно на няколко пловдивски тепета, превърнали се в абсурдна за съвремието ни, улична настилка, с която някои „разбиращи“ пловдивчани поставят на пиедестал, като символ на уникалната градска архитектура. А всъщност – единствено символ на съвършената човешка глупост. Унищожаването на природни уникални образования и на природата въобще, е почти напълно необратим процес и не бива да позволяваме на алчността да превръща бъдещето ни в научно-фантастичен роман като „Стоманените пещери“. Защото нашата планета, като един жив организъм, се нуждае от своите жизнени органи, за да продължава да съществува!
снимка: "Дневник" – Георги Кожухаров
За автора
