През 2019-а година Пловдив ще бъде Европейска столица на културата – това едва ли е убягнало на някой в Пловдив след избора ни преди около 10 месеца. Извън този факт, обаче изглежда останалата информация се пречупва през личната гледна точка на всеки гражданин, жител или гост на града. Детайлите „Що е то Европейска столица на културата“, „Колко концерта ще има през 2019-а“ и „Ама какъв е този град Матера“ никой не смее да ги обясни.
Mediacafe е една от организациите, които следят процеса от самото му начало и тук накратко ще се опитаме да ви обясним най-важните неща, а малко по-късно – след няколко дни – и какво се случи до момента, в месеците след номинирането ни за победител:
Какво изобщо е Европейска столица на културата (ЕСК)?
Европейска столица на културата е проект за развитие на градовете чрез култура – това не е „по-богат културен календар за 2019-а“ или „афиш за повече фестивали през съответната година“. Проектът стартира през 1985-а година и въпреки, че първите Столици са Атина и Флоренция, днес (и в последните 20-ина години) инициативата не цели да покаже „най-културния град в Европа“. Всъщност, идеята на ЕСК е да стимулира развитие и подобрение в живота на градовете чрез културата. Именно затова и градовете-столици се избират на база кандидатстване с проекти за бъдещето, а не туристическа брошура за миналото. Затова и много често победители стават по-малки градове, неизвестни със своите постижения в света на изкуствата – а градове с проектен потенциал и желание за развитие.
Какъв е процесът по избиране Европейската столица на културата (ЕСК)?
С малки изключения, ЕСК засяга градове от държави, членове на Европейския съюз. За всяка година са посочени две държави, които организират вътрешно състезание между градовете-кандидати в съответната страна, които обаче се оценяват от експертно жури с мнозинство от чужбина. Още преди много години България бе определена да е домакин на инициативата за 2019-а, заедно с Италия. След дълга подготовка, през 2013-а 8 града от България се включиха в състезанието, като след първоначална пресявка в края на същата 2013-а останаха 4 града.
Експертното жури посещава градовете-кандидати, както и изслушва презентация от представители на тези градове. От тези 4 града, международното жури (в нашия случай, накрая – по 6 души от чужбина и 6 от България) определи Пловдив за победител със 8 гласа, 3 гласа получи София, 1 – Варна. Важно е да се знае, че програмата на Пловдив получи одобрението на широко мнозинство експерти, и шестимата чужденци, както и двама от българските специалисти.
Защо Пловдив спечели?
Всеки град, който кандидатства за титлата, представя Апликационна форма. Това е книга, в която всеки кандидат отговаря на определени въпроси – защо кандидатства, какви са целите и идеите, залегнали в програмата, както и описание на проектите в тази програма, бюджет, комуникационна стратегия и др. Апликационната форма е дефакто договорът, на чиято база градът-победител получава титлата. Европейски експерти ще оценяват доколко градовете победители се придържат към нея, като през определен период ще предоставят доклади за работата на града. Пловдив спечели безапелационно всички европейски експерти именно, заради добрата си Апликационна форма (чието прочитане препоръчваме) и описаните вътре проекти, както и успешното представяне при посещението на журито и презентацията в София.
С какво нашата кандидатура е по-добра от останалите?
На първо място – описаните идеи, които свързват в едно културни, икономически и социални проблеми, чието решение се търси именно, чрез проектите, описани в Апликационната форма. Отново повтаряме – тук (и никъде в ЕСК) не става въпрос за културен афиш, концерти и прочее. Пловдивският екип ясно разбра това – и то донесе и титлата на Пловдив. В доклада-оценка на журито се оценява именно тази разлика – добре описаните проекти с участието на всички граждани, за разлика от конкурентите София, Варна и Велико Търново.
Кои са силните ни проекти?
Проектите, които са основни за 2019-а и впечатлиха журито са описани от самите евро-експерти в публикувания онлайн доклад, както и са акцентирани в Апликационната форма и бяха фундаментални по време на посещението на журито в Пловдив и на презентацията дни по-късно. Почти всички те, които трябва да се случат до и през 2019-а година „стъпват“ на някакъв проблем, който съществува в града – този факт е основният, който даде шанс на Пловдив пред останалите кандидати, които често залитаха в самохвалство в своите книги.
Желанието за комуникация с Европа и търсене на партньорства по съвместни проекти с други европейски държави е оценено високо от експертите – „Пловдив 2019“ набеляза над 200 партньора от цяла Европа за десетките проекти в книгата. Сред най-добре оценените проекти и идеи в доклада и по време на посещението са проектите за изоставените градски пространства – вдъхване на живот в Тютюневите складове и остров Адата, проектът "Махала" – за предоставянето на възможност на маргинализирани групи за достъп до култура и като цяло – по-добри условия на живот, CABADEPLO – проект за повишаване на капацитета в културния сектор, както и свързаните с кино „Космос“ идеи – проект, свързан с гражданската активност, която може да спаси и развие даден обект в града.
Ще се строи ли нещо ново?
Не. Строителството на нови сгради, улици, спортни зали и т.н. няма нищо общо с проекта Европейска столица на културата. Въпреки, че някои обекти (галерия, площад и пр.) са вписани в книгата, те нямат отношение към годината – нито към мониторинга на журито, успеха на годината, финансират се от друг бюджет и фондацията няма агажимент към тяхното изпълнение. Факт, повтарян безброй пъти от всички експерти, свързани с ЕСК – макар, че често се използва като предизборен инструмент и се повтаря от актуалните ръководители на "Пловдив 2019".
Каква е тази Матера?
Както писахме по-горе, всяка година две държави – съответно два града ще са домакини на инициативата – съвместно, равнопоставено. Матера не се състезава с Пловдив, а двата града просто са заедно домакини на една и съща инициатива. Идеята на Европейския съюз е по този начин да се повиши сътрудничеството и съвместните проекти между европейските държави.
В доклада на европейското жури Пловдив получи висока оценка за „детайлно описаните и добре развити проекти с Матера“ (въпреки, че настоящата управа на “Пловдив 2019“ не знае, че такива проекти изобщо съществуват). Съвместните проекти между Пловдив и Матера включват идеи за възраждане на изоставените пространства в града, музикални проекти и други.
Естествено, съвместното изпълнение на тези проекти зависи и от двата града – преди броени дни в Матера бе избран нов кмет, който в процеса на кандидатстване се е изказвал критично, спрямо инциативата и все още не е ясно в каква насока ще продължи дейността на италианския град. Екипът по мониторинг на ЕСК, назначен от Европейската комисия, обаче се е сблъсквал често с проблеми от политическо естество и е свикнал да насочва в правилна посока градовете.
Има ли общо туризма?
Да, но той не е цел на инициативата. Превръщането на „Европейска столица на културата“ в инструмент на туристическия отдел на градовете е една от големите опасности за провал на един спечелил град, смятат водещите експерти в ЕСК. Все пак, според всички изследвания, в годината, в която определен град е ЕСК, ръстът на туристите е значителен. Един от положителните резултати от ЕСК би бил повишаването на капацитета на културните оператори и по-доброто им разбиране за инициативата – което е заложено в пловдивската книга. Лесният достъп до града, възможностите за развитие на туризма, чрез ЕСК, и др. са важен критерий – малко странно, но именно Варна получи критики от журито, поради недоброто развитие на този въпрос в своята кандидатура.
Все пак, журито изрично уточни, че развитието на туризма е „допълнителен, но не най-важен продукт от ЕСК“. В никакъв случай Европейска столица на културата – и в частност „Пловдив 2019“ – няма за цел да се занимава с туристическа реклама на града.
Какви са плановете за тази година?
В Апликационната форма – документът, на чиято база се опират всички оценки за Пловдив – са описани определени стъпки, които трябва да се следват, както и проектите, чиито фокус е 2019-а. В повечето случаи първата година след избирането на определен град е година за оформяне на структурата на организацията.
В кандидатурата на Пловдив е ясно описано и как ще се случи това – в оформения Управителен съвет трябва да се включи кметът на град Пловдив Иван Тотев, който няма да има ръководна роля; ще се назначат изпълнителен, художествен, маркетинг и др. директори – чрез конкурси. Най-важният план за 2015-а може да се ръководи от публикувания след победата доклад от експертното жури, в което те дават насоки как да работи "Пловдив 2019".
Очаквайте в следващите дни и кратко представяне на това каква работа свърши Общинската фондация "Пловдив 2019" от септември 2014-а насам
За автора
