Как да развием гражданското общество и да имаме истинска демокрация?

Гражданското общество и демокрацията

Изборите далеч не са единственият инструмент, който определя степента на демократичност в едно общество. Безспорно те са необходими за разграничаване на тоталитарните от демократичните режими, но без силно развит неправителствен сектор и активно гражданско общество, демокрацията рискува да се изроди в партокрация и олигархия. Демосът е този, който делегира част от своите правомощия на избрани от него индивиди, за да взимат от негово име и в негова полза политически решения.  Ако гражданите решат, че с това техните отговорности приключват и връзката между управляващи и управлявани прекъсне, става много лесно демокрацията да се изроди в други форми на управление. Маскирани в същото време под думичката „демокрация”. Равният достъп до информация относно процеса на вземане на решения и формираните политики, както и разработването на механизми за взаимодействие между гражданите и представителите на властта благоприятства участието от страна на хората в управленският процес, а това на свой ред допринася за по-доброто функциониране на демокрацията.

Множество изследвания показват ниско ниво на развитие на гражданското общество както в страните от Южна и Източна Европа, така и в България в частност. Изследване проведено от CRELL показва силно развито активно гражданство в Скандинавските страни, последвани от тези в Западна Европа. Далеч назад са страните от Южна и Източна Европа. В повечето страни протестите се оказват един от развитите фактори на активността, докато ахилесовата пета е гражданското участие в дейностите на НПО-та и организации наблюдаващи спазването на гражданските права. Проучванията на гражданското мнение в Европа посочват най-силно развитие на социалното включване (главно под формата на доброволчество в благотворителни организации, помощи за болници, домове за възрастни хора, участие в екоинициативи и др.). Далеч по-слабо е желанието на анкетираните да изберат форма на обществено участие. Така например консултациите с представители на местна власт се приемат негативно, поради създаденото усещане сред гражданите, че никой не взима предвид тяхното мнение. Това се дължи както на липсата на информираност относно различните механизми за активно участие и техните предимства и недостатъци, така и на далеч повечето възможности за социално включване. Подобни негативни резултати относно гражданското включване се наблюдават и в частност за България в два последователни доклада на СИВИКУС за периодите 2003 – 2006 г. и 2008 – 2010 г. В последният техен доклад, България има индекс на гражданското общество от 40.5%, който се явява един от най – ниските резултати в изследваните държави. Гражданите предпочитат като форма на участие дарителските кампании, докато 86 % от анкетираните заявяват, че никога не са участвали във формирането на предложения към общинската или държавната администрация. Липсва осведоменост относно начините за гражданско наблюдение и участие в процеса на формиране на политики, както и добре изградени, утвърдени и популярни механизми за активно участие.

Механизми за активно гражданско участие

Достъпът до информация е една от важните предпоставки за вземането на логични и аргументирани политически решения. Можем да разделим информацията условно на два вида – „Информация за граждани” и „Информация насочена към власт имащите”. Първият тип информация има за цел да повиши информираността на гражданското общество по социално – значими теми, по този начин спомагайки за формулирането на добре обосновани граждански препоръки за решаването на конкретни проблеми от местно или национално значение. „Информацията насочена към власт имащите” изхожда от резултатите на първия тип и цели улесняване на процеса на вземане на решения. Необходимо е обаче и наличието на средство (механизъм), който да превърне тази информация в основа на едни добре аргументирани препоръки към вземащите решения.

Както вече бе споменато, за разлика от България, Скандинавските страни се радват на висока степен на развитие на своите граждански общества. Това се дължи и на методите за взимане на решения с прякото участие на тези, за които са предназначени. Те започват своето развитие в началото на 70те години на 20 в. в Скандинавските страни и в частност в Норвегия. Добиват популярност с името кооперативен дизайн, който впоследствие намира силно приложение и в САЩ под името дизайн на участието и демокрация на участието. Активността на общественото участие се базира на принципа, че средата се развива по-добре ако хората са активни и обвързани с нейното проектиране и управление, отколкото ако те са просто пасивни наблюдатели. Кооперативният дизайн намира приложение във всички сфери на социалния и обществения живот, включително и при вземането на решения на местно и национално ниво. Като част от идеята за демокрация на участието са разработени множество методи, с които гражданите да получат умения, помагащи им да се включат в процеса на вземане на решения, които имат пряко влияние върху тях.

Какво е "Гражданско жури"

Един от тези методи е „гражданско жури”. През своята четиридесет годишна история, гражданското жури се е доказало като ефективен метод за оформянето на обществени позиции. Той е един от най-често използваните механизми по света, но сравнително нов за България. Използва се в най-разновидни области като национални здравни реформи, бюджетни приоритети, избори, медицинска етика, образование и планиране на начините за използване на земята(Jefferson Centre, 2000). Няколко са причините за това. За разлика от стандартните методи за проверка на обществените нагласи като анкети и фокус групи, членовете на журито събират информация, до която най-вероятно не са имали достъп преди, обсъждат предоставените им данни и взимат предвид аргументи, които може и да не са срещали. Така те могат да изразят много по-информирано и аргументирано мнение. Също така те получават и информация доколко техните мнения са практически приложими и това им помага да оформят много по-реалистични, детайлни и конкретизирани препоръки.

Вариация на този механизъм се прилага и от Фондация Бауерзакс на територията на град Пловдив. В тази конкретна разработка на механизма „гражданско жури” участниците са доброволци, тяхното участие не е обвързано с пряк паричен стимул. Набирането на членове е интензивен процес, при който с помощта на анкетно допитване се създава база данни от желаещи участници. От тях се селектират членове преди всяко разискване на тема. Така модераторите могат да формират репрезантативно на обществото жури, взимайки предвид освен отразяването на различни социални групи и спецификата на проблема. Както в масовата политика, така и при гражданските журита, обсъждането ще работи, само ако хора са отворени, внимателни и готови да сменят мнението си. Онлайн платформата за подбор на кандидати, която ще избира автоматично участници зачитайки тяхната анонимност, е важна предпоставка за изграждането на доверие към самото жури от останалите граждани и представителите на местната власт. Темите се подбират така, че да са от местно значение, актуални и широкото обществено разискване да е търсено и от двете страни. Това важи най-вече за теми, които са в ранен етап на дискусия и липсват изготвени конкретни предложения и договори, тъй като местната власт е най-склонна да взима под внимание различни препоръки и изпитва нужда от проверка на нагласите сред обществото.

Съществува обширна литература относно обсъжданията тип „жури”, от която е видно, че съществуват известни изкривявания при вземането на решения търсещи консенсус.  Изследване на Клас Сънщайн показва, че при подобни „журита” може да се получи поляризация. Ако по дадена тема има центристка позиция и обсъжданията започнат примерно с „левите” идеи, най-вероятно групата ще измести консенсуса още по-наляво.  Затова при тази модификация, постигането на консенсус не е задължително.  Процесът не е затворен, не обхваща само 12-те участници в журито, а включва и участие от страна на местната власт и останалите граждани. На анкетен принцип, останалите граждани могат да подкрепят една или няколко от формулираните от журито тези, както и да се включат в обсъжданията, благодарение на живите излъчвания.

Тази легитимност на процеса и формирането на информирани и обосновани препоръки е предпоставка за включването на доброволци, които по принцип не взимат участие в процеса на взимане на решения. Това е и от изключителна важност и за България, където особено през последните месеци се наблюдава засилване на гражданското участие, но под формата на протести, чиято главна роля е оказването на натиск върху властимащите, без синхронизирано становище или обосновани предложения. Енергията на гражданите не успява да се канализира. Липсва диалог между самите граждани и тях и властта, както и информация позволяваща им да отправят препоръки и липсва подкрепа на лидерите на протестите от страна на останалите граждани.

Методът „гражданско жури” е динамичен, позволява получаването на разнородна информация и е интерактивен. Предоставя възможност на участниците да разбият проблема на отделни части, да ги анализират и да се допитат до експерти и наблюдаващата преките излъчвания публика за тях и да формират подробен анализ на конкретните въпроси. Предоставя гражданската гледна точка. Процесът е полезен и за вземащите решения, тъй като те получават информация за предпочитанията на гражданите. Участието им има препоръчителен, а не законодателен характер, което улеснява диалога между двете страни. На всеки участник се предоставя правото да вземе активно участие в задаването на въпроси, участие в дискусии, предлагането на препоръки и оформянето на финалния документ. Модераторите на журито предоставят равни възможности на участниците да поставят и оспорват аргументи. Начинът на предоставяне на информация ще бъде достъпен и разбираем, позволяващ на гражданите да вникнат в спецификата на проблема. Подходът „Бауерзакс” от своя страна позволява на по-широк кръг от граждани да вземат отношение по време на разискванията, подпомагайки пряко натоварените с оформянето на препоръки членове на журито. Това ще доведе до по-голяма ефективност на механизма и по-широко гражданско припознаване. Участието е отворено за всички пловдивчани, като всички желаещи да се включат могат да направят заявка за това чрез изградената платформа на адрес www.votx.org, както и на info@votx.org  или 0894616416 / 0885939713.

Весислав Илиев – Инициатор на „Активно гражданско участие – подходът Бауерзакс” и помощник – модератор на  заседания :гражданско жури”.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Бауерзакс и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Вашият коментар