Третата фаза на конкурса за събития в квартал Капана, проведен от общинска фондация „Пловдив 2019“ трябва да бъде за пример. Методиката, начинът на провеждане и обявяването на резултатите трябва да станат положителната тенденция, с която градът ни наистина може да се гордее, като Европейска културна столица. Фондацията търпи редица критики за различни политики, но конкурсът „Капана – квартал на творческите индустрии“ е едно от най-добрите неща, които организацията е правила в последните 2 години.
Коментар върху конкурса, а не събитията
Искам да започна с това – коментарът не е върху самите оценени събития, а върху конкурса сам за себе си. Ще повторя тезата от статията в Mediacafe за отворената покана по проекти за 2019-а – че е трудно да се критикуват (положително или отрицателно) проекти, които тепърва ще се случват, особено при липса на достъп до пълно описание. Разбира се, това пълно описание не е нужно да се публикува – авторите на проектите имат своето право да си ги запазват. Краткото описание, което става публично достъпно, е напълно достатъчно да се добие приблизителна представа за събитието, но как то ще се проведе и какъв ефект ще има, често е твърде спекулативно да се коментира.
Всъщност при конкурси и отворени покани невинаги можеш да получиш най-добрия резултат. Колкото и парадоксално да звучи – не е това целта. Защото когато зад кулисите стои някой и казва „Това го одобряваме, това – не“ също няма да получиш най-добрия резултат. Но със сигурност процентът качествени неща при честен и открит избор, когато се спазват първоначалните правила на конкурса и те не се променят в движение, имаш най-добрите резултати. Затова и очаквам проектите да са качествени, без да навлизам в детайл и конкретика.
Едно „браво“ за прозрачността
Жаждата за прозрачност бе утолена още в началото на третото издание на конкурса за Капана. Още при обявяването му беше известно петчленното жури, което ще оценява проектите – Велислава Попова; Арх. Иван Колев; Красимир Ставрев; Светлана Куюмджиева; Гина Кафеджиян. След получаването на проектите и тяхната оценка, протоколът беше публикуван с информация за условията, кога се е случило оценяването, как е преминало то и прочее.
В публикувания протокол можем да видим кратки описания за всеки един от тези проекти, за каква сума кандидатстват, каква част е съфинансиране, каква е оценката на журито и кратък коментар по проекта. Впечатление прави – за разлика от отворената покана за проекти за 2019-а година, – че няма разминаване между оценките и класирането. Тоест няма случаи на одобрен проект с по-малко точки от такъв, който е отхвърлен, каквито случаи имаше в отворената покана. Единственото разминаване с 2 десети е между последния одобрен и първата резерва – проектът „Огънят през вековете“ има 16.8 точки и получава финансиране, докато проектът „Снимки на втория етаж“ има 17 точки, но остава без финансиране, като резерва. Предполагам, причината в случая е финансирането – в конкурса за Капана по начало са заложени 20 000 лв. и при последните одобрени проекти такива разминавания са възможни и логични, за да се влезе в общия грант.
Впечатляваща е и таблицата на финала. Там са подредени всички проекти и всички оценители от журито, като всеки може да се запознае с това как е гласувано, лично с колко точки, колко е общата и колко – сумарната (т.е. средноаритметичната) оценка. По този начин всякакви съмнения за лични пристрастия на членовете от журито могат да излязат наяве или пък да се отхвърлят тези съмнения.
Естествено, целта на цялото занятие е да се поканят кадърни, грамотни и адекватни експерти (лично мнение: каквито и петимата поканени безспорно са), които да оценяват качеството на проектите с личната си преценка, а не някакво неаргументарано лично пристрастие. Тоест – едно голямо разминаване в оценките не е задължително да показва лично пристрастие, а просто – собствено мнение на експерт. Самият факт, че има различаващи се оценки е достатъчен показател, че конкурсът е бил честен.
Смятам, че това трето издание на конкурса за Капана, проведен от общинска фондация „Пловдив 2019“ е най-добре проведеният до момента конкурс с обществени средства в града (и не само в града – и не само с общински средства) и трябва да служи като пример за всеки следващ подобен конкурс. Този конкурс може да е малък, и за малко средства, но е хубаво от време на време наистина да се почувстваме, като столица. Освен това хубавите и стойностни неща често се постигат с по-малко средства и се развиват отдолу-нагоре, а не обратното.
А дали самите проекти ще бъдат качествени – отговорността при толкова прозрачен конкурс вече е изцяло на самите изпълнители.
Публикуваният протокол може да видите тук.
За автора
