Критикуват бавния прогрес и липсата на планиране на „Пловдив 2019“, приветстват общинската подкрепа

До януари 2017 от "Пловдив 2019" трябва да предоставят план с ясни срокове за важните инфраструктурин проекти, като "Кино Космос" и Тютюневите складове

Критики за липсващ или бавен прогрес, свързан с проектите, с които Пловдив спечели кандидатурата за „Европейска столица на културата“ през 2019-а година са в основата на първия официален мониторингов доклад на оценяващата международна комисия, свързан с работата на „Пловдив 2019“. Специалистите дават 13 съвета за бъдещата работа на организацията, свързани с по-доброто планиране на дейността до 2019-а година, маркетинга и комуникационната стратегия. Положително са оценени силната политическа подкрепа на местно ниво, както и бързото адаптиране към неочаквани обстоятелства, визирайки случаите с Тютюневите складове. Специален съвет отпраща комисията и към Министерство на културата да преведе очакваните от общината 10 млн. евро.

Положителното

Освен с административните назначения, „Пловдив 2019“ не получава особени похвали. Освен приветствието за политическата подкрепа и гъвкавостта, положителните оценки от страна на 7-членния мониторингов екип се изчерпват с поздравите за свършената работа и обясненията, дадени пред комисията. Макар и обикновено гледащи с недоверие към политическото влияние, върху „Европейска столица на културата“, от Комисията все пак оценяват, че местната управа подкрепя проекта и културата. Изглежда в привидно нестабилната политическа ситуация, подкрепата от Общината е оценена, като нещо положително от Мониторинговия екип. В лаконичен стил подкрепа получава и „прагматичният подход и гъвкавостта при неочаквани ситуации, като случая с Тютюневите складове“.

Критиките и съвети

Критиките и съветите надделяват в доклада на мониторинговия панел. Основната критика към работата на екипа на „Пловдив 2019“ е към трудната разбираемост на проектите от обществеността. „Организаторите трябва да открият как по-лесно да изпращат ясни послания към публиката и да развият кампании, с които да привличат хора, които изцяло са изключени от културния живот“. Това би направило проекта по-достъпен за маркетингови екипи, медиите и туристите, акцентират експертите.

Специалистите акцентират сериозно и върху бавното развитие на важните, т.нар. “flagship” проекти, които бяха водещите в програмата, с която Пловдив спечели. Проблем, според мониторинговия екип, е липсата на развитие по проектите за Адата и кино Космос. Комисията подчертава, че трябва да се начертае ясен и конкретен план за проекти, които да започнат да се случват в близките 6 месеца. Мониторинговият панел напомня на екипа и фактът, че програмата трябва да бъде по-достъпна за местните културни оператори – липса, която в последната отворена покана е видна.

Мониторинговият панел очаква и повече внимание върху маркетингова стратегия и повече работа, свързана с комуникацията.

Сериозно притеснение изказват експертите и в липсата на развитие, свързано с инфраструктурните проекти. Очакванията са за ясни срокове и план за следващите две години, напомняйки, че често именно тези проекти се забавят в европейските столици на културата.

Подчертава се и друг проблем, често широко коментиран в Пловдив – липсата на стратегия за „наследството“ след 2019-а година и неясното планиране за бъдещата функция и устойчивост на инфраструктурните проекти. Екипът на „Пловдив 2019“ ще трябва да предостави ясен план до януари 2017-а година.

Екипът трябва да предостави и ясен план за действията на Пловдив през 2017-а година, също през месец януари.

Конкретните съвети към фондацията за по-добра работа са свързани най-вече с неясното развитие на проектите, слабата комуникационна стратегия и липсващото планиране за бъдещата работа. Именно съставяне на отсъстващият в момента план за действие и липсващи приоритети през 2017-а е първият съвет от експертите.

Важно уточнение във връзка с политическите назначения в ръководството на „Пловдив 2019“ е свързани с един от съветите – да бъде ясно дефинирана ролята на всеки в екипа, т.е. да бъде по-ясно разделена управителната от изпълнителната част.

Друга препоръка е свързана с очаквания до януари план за действие, свързан с инфраструктуринте проекти – кино Космос и сградите от Тютюневия град. Това трябва да стане ясно в следващите два месеца.

Подобряването на комуникацията с гражданите и медиите е друг важен съвет, който експертите пращат на Пловдив. Липсата на разбиране на смисъла и идеите от пловдивчани е отбелязано като проблем, с който екипът на „Пловдив 2019“ трябва да се справи.

Пловдив трябва да започне да работи и по маркетингова стратегия, отбелязват специалистите. Изключително важно е „flagship”-проектите в крайна сметка да започнат да бъдат планирани, за да има шанс да се изпълнят до 2019-а година. Съветът към Пловдив е представянето на града по туристически панаири да бъде с държавна помощ, тъй като това са скъпи събития, с които Европейска столица на културата няма нужда да се обвързва.

Експертите подчертават, че е крайно време да се започне и изпълнението на някои проектите, вместо сегашното им съществуване в концептуална фаза. Специално внимание се обръща и на създаването на мониторингов екип, който на местно ниво да оценя работата на „Пловдив 2019“.

От мониторинговия екип се надяват „Пловдив 2019“ да започне по-сериозна поддръжка на интернет сайта си, с публикуване на периодични доклади за свършената си работа.

Мониторинговият панел изпраща и отделна препоръка към централната власт, която да преведе субсидията от 10 млн. евро колкото се може по-скоро. Всъщност субсидията е по-ниска, тъй като тези 10 млн, обещани от централната власт трябва да бъдат разделени между 4-те града-финалисти – Пловдив, София, Варна и Велико Търново.

Мониторингът на Европейска столица на културата

Оценяването и проследяването на процеса как един спечелил град планира своята година, като "Европейска столица на културата" се осъществява от незаивисим екип експерти, наречен официално "мониторингов панел". Специалистите в сферата на културния мениджмънт провеждат поредица срещи с представители на града победител в годините между номинацията, самата година, като "столица" и оценяване в следващата година, след изпълняването на проекта. Традиционно срещите се провеждат в Брюксел.

Това е втората подобна среща, между европейски експерти и представители на "Пловдив 1019". Първата такава се проведе през есента на 2015-а година, но тя бе с неофициален характер. 7-те оценители се назначават специално от 4 различни организации (Европейския парламент, Европейската комисия, Съветът на ЕС и Комитет на регионите), като председател е специалистът с дълъг стаж в Европейска столица на културата Ули Фукс. От пловдивска страна на срещата, проведена през октомври, се представиха кметът на града и председател на УС Иван Тотев, зам.-кметът и зам.-председател на УС на "Пловдив 2019" Стефан Стоянов, и.д. изп. директор Валери Кьорленски, артистичният директор Светлана Куюмджиева и специалистът от артистичния екип Гина Кафеджиян. На срещата са присъствали и външни наблюдатели.

Целия доклад може да прочетете от този линк.

Препоръките от миналогодишния неофициален доклад може да видите тук.

Вашият коментар