Културен обзор 2016: Унищожението вече е тенденция, културата е само авангард

Светът чака края на 2016 година, заради неизброимите трагедии, които го сполетяха – войни, инциденти, масирана пропаганда, терористични атентати, загуби на множество известни личности и др. В местен културен мащаб обаче нещата не стоят много по-добре и 2016 година вероятно ще я запомним като една от най-черните в историята на Пловдив. Разбира се – с изключение на безспирната война по пътищата, подпомагана от моралното издигане на автомобилното движение от местната власт – тук огромни проблеми със смърт и атентати нямаме. Тук визирам основно тенденциите в културата на града, въртящи се основно около профанизиране на почти всичко, което сме наследили от миналото (в по-добрия случай) или неговото тотално унищожаване, гарнирано с неглижиране и отказ от поемане на отговорност (в по-лошия случай).

Унищоженото културно наследство е неизборимо

Ако в предни години случаи, като замазаните няколко метра стенописи в Градския дом на културата бяха новина, достойна да влезе като водеща в годишен обзор, то сега нещо подобно минава проформа. Унищожени бяха неизброимо количество културни паметници – съборени бяха къщата на „Цар Асен“, къщата на „Отец Паисий“, пред разпад е къщата, общинска собственост на улица „Лейди Странгфорд“, а в края на декември пожар избухна и в къщата на „Мали Богдан“. Някои от тези сгради бяха просто част от силуета на града, а други – сгради с национално значение за културата, но уви – всички те са загубени без никой да поеме нито отговорност, нито някакво активно или пасивно действие за да предотврати тенденцията. В случая вече не говорим за досадното сменяне на дограми или унищожаване на 100-годишни детайли, замествайки ги с нетраен стиропор, а за цялостно събаряне на сгради, като нещо напълно нормално и приемливо.

Разбира се, най-видими бяха събарянето на тютюневия склад на улица „Одрин“ 8 и опожаряването на складовете на Кудоглу и съседните две сгради. Шокиращите събития, които донесоха на Пловдив не само национална, а световна известност, също останаха без интерес от властта. Складът на „Одрин“ 8 вече 10 месеца стои полусъборен без никакво укрепване или грижа от държава, община или собственик. Тоталната неадекватност на местната управа да се справя с подобни проблеми прави града ни и нашите управници за смях и/или тъга в цяла България – нещо, което компрометира всяко желание да се промотираме като „културен“ град.

Сатиричните картинки с опожарения Пловдив и логото „Европейска столица на културата 2019“ бяха наистина тежки, но съвсем очаквани – 10 месеца са страшно много време, за което можеше да издигнем нов склад, а оттогава не е направена дори една среща, обществено обсъждане или каквото и да е между власт, собственик и експерти. С изключение на няколко маргинални събирания на ентусасти (и световно признати специалисти, освен това), които да предложат безплатна помощ за укрепване и реставрация, градът ни се показва като напълно безгрижен за мащабното и за по-малкото (т.е. тези малки къщи, които също изчезват) си културно наследство.

Застоят на „Пловдив 2019“

Единственото, което можем да отбележим, що се отнася до проекта „Европейска столица на културата“ е, че има 1 година по-малко до проекта. 2016 година мина толкова незабелязано, че най-същественото, което можем да отбележим са все по затвърждаващото се политическо заграбване на проекта от местната власт. Видимите неща се ограничават с поставянето на един шарен надпис на стълбите на Каменица, което е просто подигравка.

В малък мащаб се случиха няколко хубави неща, като конкурса за Капана, който се случи за трети път. Макар да избяга изцяло от оригиналната си идея да подпомага настаняване и вече финансира само временни събития, откритостта на процедурата по кандидатстване трябва отново да се отбележи като положителна тенденция.

На фона на излючително критичния доклад, политическите назначения, тоталното мълчание по въпроси, свързани с културни проблеми в града и подигравката с пренасочването на държавните средства за културна инфраструктура в булеварди, добрите неща се губят. Пълният провал, към който сме се запътили, като бъдеща Европейска столица на културата, въпреки чудесните перспективи, които имахме преди 2 години и 2 месеца, обаче ще бъде прехвърлен към някой невидим враг. Обикновено най-угодно в Пловдив е това да бъде „София“, властта или каквото и да е. А фактът, че си избрахме местната управа и мълчаливо приехме същата тя да завладее „Пловдив 2019“ с обещанията за по-добра комуникация с централната власт – този факт ще го забравим. Всъщност, „София“ се оказа виновна за събарянето на тютюневия склад.

Само дето нито софиянци ни издават разрешителни за събаряне на сгради, нито софиянци са причината 6,5 млн да ги пренасочим за асфалтиране и изсичане на дървета, вместо за култура.

В списъка с провалите трябва да добавим и пълния застой по въпроса с площад „Централен“. Виждаме поредната градска управа, която обещава някакво развитие на тази изоставена, но пълна с потенциал зона на града, но е изцяло неспособна да направи каквото и да е. До 2019 година площадът, който бе и част от гостуването на журито за „Европейска столица на културата“ най-много да се сдобие с нова настилка, а проектът за иначе добре организирания конкурс, ще остане само в мечтите и графата „неизпълнени обещания“.

Все пак хубавите неща не са малко

И все пак хубавите неща не са никак малко, макар и тотално да се губят в цялата останала мръсотия, която ни сполетя. Няколко събития в Пловдив бяха достатъчни да влезем с добро в националните медии. Въпреки това те бяха малко и са по-скоро маргинален авангард, от колкото тенденция. Но всичко се променя.

На първо място ми се иска да отбележа нестихващата гражданска енергия срещу неграмотните действия от управата. Ясно е, че капацитетът на хората извън община и държава е много по-голям от този на хората в администрацията, но положителното е, че съществува стремеж към диалог, с цел подобряване на ситуацията (макар и често първо да е нужен протест или други подобни действия). В предните години можехме да се похвалим със спасяването на Кино Космос или Небет тепе – днес можем да се похвалим с това, че за Кино Космос има професионален и подробен план за неговото съживяване като многофункционален културен център от „Колектив Кино Космос“, а на Небет тепе пък работят професионални археолози, които проучват миналото на града – вместо строители, които да го фалшифицират. Надявам се „спасяването“ на склада на „Одрин“ 8 също да бъде последвано някакво положително развитие.

С гордост можем да се похвалим и с работата по Голямата базилика, където също се работи както трябва – бавно, устойчиво, професионално. И резултатите са налице – имаме чудесни открития, с които да се хвалим на света и на нашите поколения.

Хубава тенденция е, че все пак тук-таме хора правят и качествени реставрации. Естествено, отново става въпрос за частни лица, които доброволно си ремонтират сградите, както трябва – като сградата на площад „Централен“ с вазата или пък сградата в началото на „Гладстон“ и „Найден Геров“.

Сред хубавите събития трябва да отбележим поне две: фестивалът One Architecture Week и Седмицата на съвременното изкуство под наслов „Музеят РъБ“. Архитектурната седмица имаше най-доброто си издание, което бе най-близко до хората, най-разбрано от публиката и в същото време изпълнено на най-професионално ниво, при това по световни критерии. Изложбата в централното хале би впечатлила всеки световен куратор, критик или просто интересуващ се от изкуство човек.

За „Музея РъБ“ – макар и с различна насоченост – може да се каже същото. Седмицата на съвременното изкуство в „Баня Старинна“ бе събитие от национално значение, чието бъдеще може да ни добави още едно качествено място на културната карта на града по тема, която досега оставаше малко встрани. През 2017 ще разберем дали това ще е така. Трябва да се спомене и първото издание на фестивала LUMMIX, който също е изключително потенциален и може да се разгърне при следващи издания.

Регулярната ежегодна културна програма на града предложи хубави събития, но – с малки изключения – все още не може да излезе от повтаряемостта и да предложи нещо ново и различно, което наистина да промени града за добро.

Надеждата е, че 2017 година ще дойде с положително развитие, като неприятните тенденции да ги оставим за изминалата година, а добрите потенциални неща да се развият в положителна насока. Смятам, че все още не сме прекрачили ръба, от който няма връщане назад. Спасението – не само в културата, всъщност – е властта да се отвори повече към гражданите, към гражданското участие, тъй като постоянните неуспехи и неизпълнени обещания се трупат, а добрите идеи са спирани в зародиш с неаргументирани решения. Ако позитивната гражданска енергия не изгуби своя моментум, това отваряне и достъп до кадърните експерти, а не некадърни управленци ще бъде неизбежно. Другият вариант е хората да се изгубят сили и емиграцията – както от Пловдив към други градове, така и от България в чужбина да продължи.

Вашият коментар