Никога не съм разбирала тази вманиачена, наркотична зависимост от футбола. Да, хубав спорт, множество възможни стратегии и комбинации между играчите, което го прави още по-интересен, мъжество, борба и майсторство. Но всъщност никога не съм можела да разбера обезумяването, оглупяването и озверяването, подкрепяйки който и да било спорт. Да, еуфорията е голяма, адреналина – също… но това продължава да си остава просто една игра, от която не зависят човешки съдби.
FIFA 2014 обаче, ме опроверга! Опроверга ме, защото за домакинството на това Световно първенство, се похарчиха над 14 милиарда щатски долара, което го превръща в най-скъпото първенство в цялата му история. (За сравнение през последните години сумата не е надхвърляла 6 млрд., като първенството в Африка през 2010-а е струвало 4 млрд.) От миналата година в страната текат протести срещу решението на правителството да вложи толкова много средства в 4 седмици, вместо да ги инвестира в образованието и подобряването на здравеопазването. Но това не попречи на управляващите да реновират и построят стадиони, осигурят транспорт и разбира се – задължителната охрана.
Добрата политика се крие в добрите политики и умението да ги приоритизираш. А така наречените политики с “публичен интерес“ са много сложни за диагностициране. Всъщност тук трябва да намесим и едно друго понятие – “обществена полза“, според което инвестираните средства в реновиране и построяване на нови спортни съоръжения, ще се изплатят и ще започнат да печелят и да носят “ползи“ на обществото.
Всъщност публичният интерес не може да бъде дефиниран, без да бъдат отчетени частните интереси на социалните субекти. Дефинирането му е изкуствено мисловно изграждане, а не нещо, което реално съществува в действителността или притежава реален морален статус. А основната цел на управлението на държавата е да осигури подходящо съвпадение на интересите между управляващи и управлявани. Но до колко бразилското правителство се е съобразило с интересите на поданиците си, това е спорно.
На практика, то инвестира 14 млрд. долара в публично благо, от което обаче се изключват огромна част от данъкоплатците. Анализът е трябвало да покаже на правителството на Дилма Русев, че тази огромна инвестиция няма да бъде възвърната по време на 4-те седмици на първенството, а поддръжката и стопанисването на съоръженията в бъдеще, само биха прибавили още цифри към сумата.
Да, може би първенството е важно за страната – рекламира я като добра туристическа дестинация, раздвижва малкия и среден бизнес и донася прекрасни емоции. Но приоритетите са сбъркани поради простата причина, че историята ясно посочва липса на съществени приходи при организирането на подобни спортни мероприятия (олимпиади и европейски първенства). Или управляващите имат амбицията да повторят безпрецедентния успех от олимпиадата в Лондон през 2012, когато страната отчете печалба от над милиард и половина долара.
Каква ли е вероятността?…
Истината ще стане ясна след края на Мондиала, когато ще бъдат пресметнати цифрите. Дотогава целият свят ще си доставя удоволствието с любим спорт, ще обезумява, оглупява и озверява, без да си дава сметка, че играта вече не е просто игра, а много повече пари, политика и интереси.
За автора
