(Не)Радикалният протест

Събраха се няколко граждани и множество полицаи и проведоха (не)радикалния протест за който се тръбеше от прекалено дълго време насам. Толкова дълго, че предостави достатъчно време на органите на реда да си изкарат необходимите справки (от скапаните държавни компютри, снабдени с тромави програми) за хората от т.нар. „рискови групи“, и да им направят проверчица. И сигурно повечето от вас ще скочат срещу „полицейщината“ и неоснователните проверки, но щом си се държал като хулиган и са те хванали, свиквай да те възприемат като такъв. Та дори и единственото, което те интересува да е жалкото подобие на футбол в българското първенство, а политиката е толкова далече от теб, колкото обявената за не-планета Плутон.

И в крайна сметка какво се случи – радикалният протест си смени датата. Новата е 15 януари… Чухте ли добре, господа полицаи? Да мобилизирате тогава още повече полицаи, да стегнете по-добре редиците, да вземете повечко палки, сълзотворен газ и гумени куршуми…, а и белезници ще ви трябват доста, защото трябва да охранявате първия работен ден на нашите обичани и незаменими депутати.

Защото видиш ли, се организира радикален протест срещу сегашното управление, не някъде другаде, а в социалната мрежа фейсбук. Ама разбира се! Защо не?! Взимайте пример от нас, другари, от АлКайда! Ето така се организират радикални протести! Какви са тези вашите секретни канали за комуникация, тайни планове и квартири? Давай здраво във фесйбук – събитие и кани всичките си приятели! Щото така ще достигне до най-много хора.

После се чудят организаторите, що им били изтрили събитието? Дали защото правителството си прави каквото си поиска и упражнява политически и полицейски контрол върху будните и жадни за промяна граждани, или защото явното подбуждане към насили е…, как да кажа… противозаконно?! Че законите в тая държава, спазват ли се? – ще попитате вие. Еми някои ги спазват, други се правят, че ги спазват, а трети (в това число и вие, драги ми организатори на радикалния протест) не се и опитват да ги спазват.

Важното е да има борба… за свобода… на всяка цена. Била тя и заплахата на човешки животи – тези на протестиращите (съгласили се по незнайно каква налудничава причина да се включат в радикалните действия); на полицаите, длъжни да защитават мира и спокойствието; дори и на онези там – депутатите, срещу които протестираме.

Трябва да си зададем въпроса – до колко искаме да бъдем радикални? Почти една цяла година се водят мирни… е… почти мирни протести, направили впечатление на европейските наблюдатели и правителства…, но какво от нова?! Промяна не се осъществи. Наистина ли трябва да се стигне до там, че политиците да се сетят, че не са желани? Или хвърлянето на камъни, пиратки, бомбички и насилственото нахлуване в сградата на Народното събрание, е начинът да ги накараме да го разберат?

Тогава следващият ми логичен въпрос е – след 25 години на викане срещу управляващите, псуването им, чупенето на сгради, булеварди и обществена собственост, промени ли нещо? Или промяната трябва да се случи в нас – да се научим, че когато има избори, вотът ни е важен, защото зависи от нас; да разберем веднъж завинаги, че с нашето бездействие и неходенето до урните, помагаме на тези, дали по няколко хиляди лева за гласове; да научим как действа избирателната система в България и как се формират мандатите; да се научим да формираме политическите си предпочитания не на базата на популистки изказвания…

Чак тогава ще имаме правото да накараме някой узурпирал властта, да я напусне, със сила!

 

снимка: Стефан Стефанов

Вашият коментар