Нулева оригиналност в културата на Пловдив и за 2016-а

Това, че едно събитие има много публика, като концерт на Криско, не е гаранция за високо качество и съответно – да заслужава голямо публично финансиране. Оригиналността се търси по друг начин

Носейки престижни титли, свързани с културата – и рекламирани като най-готиния за overnight stay посещение град в България за културен туризъм, очакванията за културния календар на Пловдив са малко по-различни. Уви, програмата за 2016-а година предлага абсолютно същото, каквото и предходната 2015-а – а с малки изключения и по-предните години.

Коментари за отделните събития са трудни – безспорно има събития на изключително високо ниво. Изглежда особено лесно и масово се критикува – обаче е трудно за един човек (журналист или конкурент в културната сфера) да се изкаже еднакво адекватно за събитие, свързано със съвременен танц, с живопис или пък със съвременно изкуство. Това са три (и разбира се, има още много) различни сфери, във всяка от които би било редно да си експерт, за да кажеш, че дадено събитие е некачествено. Съвсем отделен е и въпросът доколко то си „струва“ отделените за него пари.

Въпросът е – има ли развитие

Трогна ме друго – преглеждайки целия културен календар нищо не ми привлече погледа, всичко ми беше познато от предходни години и се замислих дали не чета календара за 2015-а година. Къде е оригиналността, къде е новаторството? И някак си, въпреки обещаните – и, да признаем, изпълнени – повече пари за културния календар, дори някои събития отпадат. Един вид целият труд по кандидатстване, одобряване с огромно закъснение (4 месеца) и гласуване на въпросния календар е безсмислен – защо просто не си повтаряме събитията всяка година, та да е ясно и предвидимо всичко?

Лош ли е културният календар?

Ами – не. Въпреки, че няма нищо ново, сред одобрените събития има куп качествени неща. Разбира се, има и нелепици, но това е нормално, когато се работи с общински средства. За разлика от журналистите, които сме наясно, че не можем да пишем за съвременен танц, ако не разбираме от съвременен танц, чиновниците в общината смело оценяват наред и одобряват или отхвърлят финансиране. Във всеки случай, има ред събития, които администрацията може да си закачи с гордост на ревера – именно, защото общинското им финансиране е устойчиво и са получили шанс да се разгърнат през годините.

Нощта на музеите и галериите е традиционно събитие, но самият му формат предлага оригиналност. Тези събития обаче са малцинство в програмата

Традиционният вече „Двама са малко, трима са много“ е на особено високо ниво, най-разпознаваемото пловдивско събитие – „Нощ на музеите и галериите“ също се случва от години (и изобщо не са само те – това са два съвсем произволни примера). Няма как да се отхвърли или оплюе целия културен календар, тъй като вътре е пълно с наистина качествени неща. И тук говорим най-вече за събития, в които конкурсното начало, „отворените покани“ са задължителни и са много по-открити и демократични от тези на самата община Пловдив.

Именно устойчивото финансиране дава шанс на различни събития да растат и да се развиват и всяка година да стават все по-добри, както Street Masters, което отново ще е домакин на Световно по бийтбокс

Губим обаче много потенциал

Целият потенциал за нови и интересни неща обаче се губи. Редица събития – много от тях, новаторски – пропускат финансиране поради тривиални или по политически причини. Тривиалните причини, като сгрешена документация, можеше да се решат по един обикновен начин, който се практикува по целия свят, когато става въпрос за кандидатстване по проекти (и за който вече сме писали няколко пъти, обвинявани в някаква некоректност): обучение. Тъй като по света отдавна са се сблъскали с този проблем – че качествени артисти са неумели в писането на документация или оформянето на проект – винаги преди отварянето на една такава покана за финансиране, се правят няколко обучаващи семинара, срещи, лекции или каквото ви дойде на ум.

Можем да добавим, че нормалните финансиращи организации имат интернет сайт и платформа, в която ти се казва: „липсва ти информация за това“, „тук няма прикачен документ“ или „написал си повече символи, от колкото трябва“. В Пловдив все още сме ползваме постиженията на средновековната китайска култура (хартиен носител) и интернет е някаква химера – проектите се подават в несръчно сглобени на Word бланки, които трябва да попълваш, както правехме в осми клас в часовете по информатика и се смеехме колко ни е изостанало образованието.

Трети проблем – липсваща аргументация за отхвърлените проекти. Също по целия свят, проектите получават точки (или поне обратна връзка – „одобрени сте, не сте одобрени“). В Пловдив, откакто имам някакви контакти с администрацията, поради служебните си задължения, културният календар се оповестява малко преди да бъде гласуван в Общинския съвет. До медиите се изпраща един голям pdf-документ от сканиран принтиран лист, на който са изписани всички одобрени кандидати – с финансирането, което получават, срокът, когато ще се случат събитията и краткото им описание. Толкова.

Администрацията трудно ще спечели доверие сред обществеността, ако не се аргументира ясно и открито защо е отхвърлила някои проекти

Санитарният минимум, който трябва да се покрие, за да не сме на нивото публичност на Иран, е да има поне обратна връзка с кандидатите. След като (ако изобщо) заседава журито, да бъде изпратено до имейлите на кандидатите с кратък текст от сорта „вие сте отхвърлени за финансиране“, „вие сте одобрени и ще получите финансиране, ако бюджетът бъде гласуван в ОС“, или представете си, има и такова нещо: „вие сте резервен кандидат, ако някой се откаже“ (в момента, разбира се, такова нещо няма).

Санитарната среда, която трябва да покрием, за да сме нормален европейски град, каквито гледаме по телевизията, е да бъдат публикувани и неодобрените проекти с аргументация защо не са одобрени. По този начин не само кандидатите, а и широката общественост ще е наясно кой е кандидатствал, за какво е кандидатствал и колко точки по кой критерий е получил.

А, ако искаме да бъдем столица на каквото и да е, може да се измисли и нещо по-оригинално – например след оценяването, да се направи някакъв анализ на кандидатите, да се отбележат често срещани административни или други грешки, и отново на някакво събитие културните оператори да се съберат и да обсъдят тези неща – по-опитните да споделят опит с по-младите и неопитни.

Развитието обаче едва ли ще се случи

Без да звуча песимистично, това едва ли ще се случи. На първо време – мечтите на гражданите за някаква откритост при кандидатстване са мечти от много години. Нищо обаче не се е променило и кандидатстването си по своето същество е същото, както и преди 10 ноември. Дали има жури или не, дали оценява или не – никога не бихме могли да разберем.

Електронната община беше обещана още преди 4 години, но също все още е само мираж. Да кандидатстваш за публично финансиране като човек от Европа, ще продължи да е толкова невъзможно и следващите 4 години.

Ако един фестивал пропадне заради административна грешка – а не, защото е некачествен – грешката трябва да се отстрани съвместно, а не директно да се зачерква

Всяка идея нещо да се промени също е бързо бламирана, защото всяка идея за образоване на културните оператори плаши управлението. Съвсем конкретният пример е един проект от програмата на „Пловдив 2019“, назован CABADEPLO (платформа за повишаване на капацитета на културните оператори и развитие на културните публики), на който журито, което ни даде титлата, отдели специално внимание и оцени високо – за 1 година след победата не е мръднал и сантиметър. Именно в него известна част от споменатите проблеми беше изтъкната – за потенциала на културния мениджмънт и нуждата да се повишат уменията на културните оператори. Да, отвори се магистърска специалност в ПУ, но – както отново от Брюксел изрично подчертаха – това си е работа на ПУ. Т.е. Община Пловдив и „Пловдив 2019“ нищо не са свършили по този въпрос.

На никой не му и пука. Клюката, бързо превърнала се в „обществена тайна“, че отпадналият Джаз фестивал ще бъде финансиран от „отворената покана“ на „Пловдив 2019“ е просто подигравка с гражданите. Идеята на отворените покани и кандидатстването е да има някаква конкуренция, равен старт и прочее. Ако отначало са ясни победителите, какъв е смисълът изобщо да се хабим да пишем документация? Другата подигравка е за смисъла на „Пловдив 2019“, които явно ще обират „шлаката“ от културния календар – вместо да бъде нещо коренно различно (поредното подчертавано от специалисти по Европейска столица на културата нещо) от ежегодния културен календар. Защото в момента „Пловдив 2019“ ще е просто един незначителен придатък, своего рода „Салон на отхвърлените“, само дето едва ли ще произведе новия Огюст Реноар.

Ако наистина има проблеми – какво им е решението?

Решението няма да ви го кажа аз – няма да ви го каже и кмета или някой друг негов приятел, нито тежко звучащ културен оператор/галеристка във вестник „Марица“. Че промени ще има – ще има. Доказва го шизофреничното отношение на управата: само преди два месеца се надпреварваха да обясняват колко е перфектна схемата за финансиране и как всеки, който я критикува е анти-човек и против развитието на Пловдив – само преди дни кметът Иван Тотев обясни, че промени трябва да има и в известен смисъл повтори тезите, което казаха „недоволните“ – по-малко тежест на „пресконференциите“ и възможност за финансиране на събития с по-малко публика, например. Това обаче не е достатъчно.

Решението – ако изобщо има желание за такова – при което максимално много хора ще са доволни, може да стане само и единствено през широк обществен дебат. Дебат, в който да участват всички заинтересовани лица, в който всички тези въпроси да са ясно изказани – и още милион други, за които не съм се сетил – в който думата да имат не само културни оператори, а публика, студенти, счетоводители, юристи. И най-важното: на базата на този дебат да бъде съставена нова (или редактирана сегашната) Наредба, по която се оценяват проектите.

Дебат и решение обаче няма да има никога, тъй като всеки, който изрази някакво несъгласие с политиката на Властта, е обявяван за „Враг на народа“.

А дотогава – ходете на театър (или други културни събития) – хубаво е.

Още по темата може да видите ТУК.

За автора

Вашият коментар