Положителната страна на монетата: Какво значи да сме столица на културата

Това е "симфоничен оркестър", ако не знаете

Хубаво е, че носим тази титла – „Пловдив – Европейска столица на културата“. Освен поредица описани в Апликационната книга проекти и други видове задължения, които уж сме поели пред Европейската комисия, това е и задължение и отговорност пред самите нас – обитателите на Пловдив. И извън хипотетичното „заедно“, да се сещаме, че културата понякога е една неписана колекция от морални и етични закони, които всички граждани е хубаво да спазваме и следим.

Какво стана?

И така: влязохме в новините, някакъв човек – добър, лош, все тая – си наел Античния театър да си слуша чалга на древната сцена, само дни след края на (първата половина на) оперния фестивал, събрал общо десетки хиляди по трибуните. Тази случка предизвика бум по онлайн медии и социални мрежи.

В това с поп-фолка няма нищо ново – бързо забравихме как само преди два месеца Пайнер имаха одобрение и дори си бяха платили капарото за същата тази сцена, одобрени от Общината. Тогава сигнализира пловдивската редакция на Дарик радио*, след това темата обиколи държавата. След бурното обществено недоволство се смотолеви нещо от страна на институциите и концертът се отмени.

Сега друга медия сигнализира, макар и постфактум, че поп-фолкът се е настанил удобно на Античния – този път бе Под тепето. Реакцията на обществеността отново бе бурна, и едва след това дойде и реакцията от властите. Множеството граждански сигнали до полиция и общинските спасители… т.е. общинска охрана, не спомогнаха, повлия обществената реакция.

И в това няма нищо ново. Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че държавните и общински институции са мудни, тромави и дотолкова адекватни, че не могат да различат „симфоничен оркестър“ от три момичета с виолончелота? И че е нужна обществена реакция, за да се трогнат?

Ще ги стигаме ли европейците?

Преходът ще започне едва, когато повечето хора разберат смисъла на демокрацията – а това значи да упражняваме властта си не веднъж на 4 години, а ежедневно. Едва тогава институциите, живеещи в кротко спокойствие, ще започнат да си вършат работата. Ако видите дупка на пътя, крива плочка – вместо да псувате, може да сигнализирате (трудно е да се разбере на кого, но с малко ентусиазъм – става). И вероятно ще я ремонтират.

Районните кметства не са всевиждащи да знаят всеки разбит тротоар – личният ми опит е, че често са доволни да реагират на сигнали – за дупки по пътищата, счупени кошчета, не добре поддържани дръвчета и пр., и го правят.

Е, европейци ли сме?

Реакцията на хората в случая с Античния театър бе в известен смисъл такава. Ако нямаше толкова голямо обществено недоволство, бизнесменът (който съм сигурен, че се грижи добре за бизнеса си, осигурява с него хляба на много хора в един не съвсем богат регион и т.н., жив и здрав да е) – нямаше да получи глобата, която сега ще получи. Аха, тази глоба е следствие на нас, обществото, което упражни правото си да бъде коректив на общинските служители (пак: „аха“, те са „служители“ на нас, които си плащаме синя зона и такса смет, а не са „власт“ – ние им плащаме заплатите, за да ни вършат работа на нас).

Иначе казано – да, понякога сме европейци. А в Пловдив сме европейци и в сферата на културата. Връщам се в началото – „Европейска столица на културата“ е преди всичко негласна отговорност и задължение пред нас самите да се грижим за културата на града си. Казвам го, защото много хора експлоатират тази титла и се подиграват саркастично с нея в последните дни. Каквото и да правим, Пловдив е и ще бъде „Европейска столица на културата“ през 2019-а, а ако сегашната концепция не ви кефи – вместо омраза, може да сипете положителни идеи.

За мен събитията от последните дни са добра новина – не частното парти, а човешката реакция. Европейци сме, защото понякога (все още обидно рядко, но повече от съседните градове) гражданското общество на Пловдив се буди. Понякога – само в интернет, понякога и на живо, когато гражданското общество на Пловдив спаси Бунарджика или Небет тепе. И ни даваха за пример по цяла България.

Столичани в културно отношение сме именно, заради това – защото стотици пловдивчани оставиха жив шанса Небет тепе да кандидатства някой ден за ЮНЕСКО, а не да построим нещо грандиозно, което завинаги обаче би останало с етикет „туристическа атракция“, вместо „световно културно наследство“. Столичани сме, защото когато някой културен провинциалист си надува чалгата на неподходящо за целта място, има общество, което да реагира, има и медии, които не ги е страх да реагират – липсва провинциалното снизхождение „какво мога аз да променя?“.

Ще сме още по-столичани, когато тази обществена реакция все пак не бъде вечно плюене, ритане и псуване, а опит за диалог – но много, обединени и активни хора, желаещи диалог, тъй като иначе се получава глас в пустиня.

Така че – поздравления за активните пловдивчани, които реагират на такива грешни стъпки. Обаче не бързайте да се подигравате на титлата „Европейска столица на културата“ – тя е на нас, гражданите, а не е на онези, които са подписали и са упражнили нулев контрол над подписаното разрешение за парти на Античния театър.

Моралната половина от изпълнението на „Европейска столица на културата“ зависи от нас, от редовите пловдивчани, които трябва да сме активни, но и позитивни. Институционалната половина от изпълнението ще я разберем от докладите на мониторинговия екип от Европа.

 

п.п. Между другото, строят ни нова Зоологическа градина без строително разрешително, без табела, с директно възлагане на изпълнител, вместо с конкурс. Чалгата може да има не само музикални форми – а и форма в отношението към природата. Освен това днес е 40 градуса, а познайте кое помага повече за сваляне на температурата: 30-годишни дръвчета или бетон и малко фиданки

 

* – Извинявам се, ако е имало други първи или единствени, но личните ми спомени са такива

снимка: "Под тепето"

Вашият коментар