Ще си позволя да перифразирам заглавието на името на една емблематична песен от 90-те години на миналия век. Тя твърде натуралистично описваше кризисната ситуация в държавата и плашещо гладната зима.
Положението в страната не наподобява онзи период, и слава Богу, но въпреки това пролетта дойде, но с нея не пристигна и така желаният вятър на политическата промяна за която протестираха множество хора през изминалата зима. Всъщност с „пукването“ ѝ се възродиха и нови протести срещу застрояването на Крадере, съчетани отново с антиправителствени настроения.
В крайна сметка тази зима ни предложи студентско недоволство и окупация на университетите, обосновани с безумни искания за падане на… всъщност на цялостното устройство на екзистенциалната държава, без да се предлага някаква ясна концепция за замяната ѝ, а и без да имат капацитета да проведат нови сократически диалози.
Всъщност цялата 2013-а година беше беляза от вълни с различен интензитет, на недоволство и дори явна омраза към управляващите. Къде продиктувани от силата на финансовата подкрепа, къде искрени и идеологически издържани, протестите се вееха ту наляво, ту надясно като пожълтяло листо от есенния вятър, но нито веднъж не стъпиха на земята… според управляващите. За тях хилядите българи, гласоподаватели и данъкоплатци, крещящи срещу техните политически решения, са вятър работа и протестният импулс ще се стопи като зимния сняг (който тази година почти не видяхме).
Ама ето, че пролетта си пукна, но правителството – не. Ама и ние удържахме фронта и не им позволихме да ни докарат до пълна шизофрения с политическите си ходове. Но в интерес на истината се опитаха – то не бяха скандали в самолети; разиграване на посредствени театрални представления; скандали и скандирания в парламента, наподобяващи футболен мач и тоталният отказ да обърнат внимание на общественото недоволство. Но можем ли да ги виним? Никой не би пуснал току-така златната кокошка и всъщност не е виновен този който яде баницата, а този който му я е дал.
С обещание, че няма да цитирам повече народни мъдрости, трябва да отбележа, че зимата си беше добра. Визирам факта, че беше топла – тоест нямаше опасност много хора да измрат от измръзване; имаше олимпийски игри и… май за друго не се сещам. Управляващите бяха от нагли по-нагли, но ако това може да ни успокои – не са само нашите такива. Нали все обичаме да се сравняваме с останалите. Ето ви един пример – правителството на Турция банна социалната мрежа twitter, поради простата причина, че хората се организират чрез нея, за да изразят недоволството си срещу корупционното управление на правителството. Подобно блокиране на цялата интернет връзка се случва в Сирия по време на военни акции.
И ако трябва да стана сериозна – това е отчаяна реакция на една неразвила се власт. От самото си сътворяване политиката е игра на манипулации, лъжи и обществено информационна затъмнение. С развитието на технологиите, обаче, и по-свободната комуникация между хората по целия свят, управляващата гилдия остана изненадана от силата и размерите, с които ги удари информационното поколение. Един автор беше казал (не помня кой), че аристокрацията е винаги догонващата част от обществото. Тя винаги се старае да запази старото и удобно за нея статукво и ѝ е необходимо да усвои бързо новостите и разбира се, да ги използва в своя полза. Разликата между интелигентната аристокрация и тази, основаваща се на силата на правото, е че едната съумява да се приспособи към развиващото се общество и да продължи да бъде на върха, а другата се опитва да спре развитието на обществото и по този начин да запази властта си. А когато това не се получи, с власт се окичват особени клинични случаи, докарващи народа до дилемата „Да пукна ли или не?“
За автора
