Последните седмици тема номер едно в световните новини беше референдумът в автономната област в Украйна – Крим. Той беше продиктуван от кръвопролитните протести и свалянето на проруското правителство в Украйна. Това провокира местния парламент в Крим да организира допитване до хората, за това дали да се присъедини полуострова към Руската федереция. Естествено референдум с предрешен край, предвид предимно руското население там, който завърши със зашеметяващите резултати от 96,66% в подкрепа на присъединяването към Русия.
Проблемът, обаче, идва оттам, че по закон Крим няма право еднолично да решава въпроси, свързани с териториалната си принадлежност. И поради тази причина, резултатите от референдума са признати единствено от Москва. Външните министри на страните – членки на Европейския съюз, ще се срещнат извънредно и най-вероятно ще одобрят вече формулирания първи пакет от санкции срещу Русия. Те ще включват замразяване на авоари и забрана за пътуване за отговорните лица за нарушаването на суверенитета на Украйна – приближени на Путин в службите за сигурност и армията, както и членове на руския парламент. А цялата тази ситуация се определя от анализаторите, като най-лошите взаимоотношения между Изтока и Запада, след приключването на Студената война.
Конспираторите още преди години, когато започна тежката икономическа криза, прогнозираха зараждането на нова Световна война. И действително, ако добре познавате историята, ще намерите множество прилики в обстоятелствата, предхождащи войните. И сега един подобен конфликт, между силите на Изтока и Запада, отново развява знамето на тревожното подозрение, че това ще прерасне в нещо по-голямо и унищожително. Истината е, че няма истина…
От една страна референдумът в Крим противоречи на международното право, но от друга – демокрацията не означава ли, че хората имат право сами да избират политиката, която да ги управлява? От друга страна предимно руското население на полуострова, предрешило резултата от него, е резултат от насилственото изселване на местното население в резултат на Сталиновата политика за етническо прочистване през 1944-а, а едва след разпадането на СССР, татарското население може спокойно да се завърне по родните си места. Следователно, резултатите от този референдум са пряко следствие от една жестока и асимилативна политика от страна на руския предтеча.
В такъв случай, можем ли да говорим за права на населението? Или за историческа предопределеност? И ако изтъкваме историята, то следва ли Крим, който е даден на Украйна в знак на дружба от СССР, да продължава да бъде част от тази държава? И обявената независимост през 1992-а година не е призната. Ако разчитаме на историята – нито Русия, нито Украйна имат права върху полуострова. Но ние не живеем в миналото, а в настоящето, където Крим е част от Украйна с предимно руско население, което реши че иска да бъде управлявано от Русия… напук на международната общност.
А как ще се развият нещата оттук нататък – само бъдещето ще покаже!
За автора
