Сблъсъкът на цивилизациите в променящата се градска среда

Градската култура по нашите земи изпада в немилост още някъде от края на 40-те години на миналия век.  Десетилетия наред след това “първите хора” на нацията ни издигаха в култ своя произход от гетата и селата, налагаха  традициите си и потъпкваха самодоволно градското като символ на глезотия и упадъчност.

Едно от последствията на това социалистическо генно инженерство е, че и до ден-днешен за върховен израз на “самобитната” ни култура се смятат измишльотините на “Балкантурист”  и фуклявенето с артефакти, за които нямаме никакъв принос.

След 2007 година градската култура в Тракия претърпя частично реабилитиране, макар и само донякъде. Нейните стари градски центрове – Пловдив, Бургас, Хасково, Асеновград, дори Ямбол и Казанлък, започнаха да възстановяват традициите си отпреди комунистите и лека-полека да добиват собствен, различаем образ.

Точно през този период обаче именно българската столица на Тракия се превърна в бойното поле на гражданско-селяндурската война. Войната е най-различима в движението по улиците. Видимо се дължи на силната миграция от провинциалните райони към урбанизирания център, но в крайна сметка да си носител на cultura trimona не зависи от това дали си откърмен в Пловдивград, а с какво поведение живееш там.

Селяндурщината агресивно отхапва от манталитета и с характерната си простащина дълбае нови окопи в отвоювани отпреди достижения на градското. Сладката иначе анонимност на голямата градска фауна спомага за окупацията от опростачването. В допълнение пък носителите на неградска култура в Града се окуражават от властта. Достатъчно е просто да няма ред и контрол и пошлото само ще си избуява.

Логичен изход от подобни вътрешноградски конфликти е адаптацията. Бавно, тромаво, но с постоянен натиск да се случва. Цивилизацията се налага, не се дава наготово с бира-скара и салата. А когато дойде, няма да е нужно и да се споменава, та чак и титла “евростолица” да се получава. То ще си личи – по уличното движение, по обществения транспорт, по спретнатите тротоари и алеи, по поддържаните паркове, по хигиената на взаимоотношенията.

За автора

Вашият коментар