Седем години България в ЕС… ама не съвсем

На 1-и януари 2014 година членството ни в Европейския съюз ще навърши 7 години. Специалната възраст, в която сме достатъчно големи, за да  постъпим в училище и да усвоим знанията на достолепните ни преподаватели.

За тези 7 години държавата ни не показа особени резултати в развитието си. Усвоени бяха редица средства в областта на селското стопанство, кохезионните политики, туризма, инфраструктурата и много други. И това не беше достатъчно убедително за Англия спокойно да вдигне ограниченията за свободно движение на хора с право за упражняване на труд.

В максималния период от 7 години, Обединеното кралство се възползва от клауза, ограничаваща българските и румънските работници по две схеми – за висококвалифицирани и квалифицирани работници, и нискоквалифициран труд в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Притесненията на англичаните се коренят в горчивия опит от „нашествието“ на полски граждани през 2004 година. Сега различни крайни партии използват естествения обществен страх от усложнените икономически обстоятелства в целия свят, за да трупат дивиденти за сметка на българските и румънски емигранти. В същото време правителството на Великобритания иска да провежда избирателна пропускливост спрямо източноевропейците – да допуска висококвалифицирани работници, които ще захранят британската икономика, но да спира търсещите социални помощи. В тази връзка обезщетенията за безработни няма да бъдат изплащани на емигранти в първите три месеца от престоя им в страната. В дългосрочен план министър-председателят на Англия Дейвид Камерън заяви, че иска да наложи ограничения на свободата на движение в ЕС за новите страни членки, които ще трябва да достигнат определен доход на глава от населението, преди да бъде позволен пълен достъп до пазарите на труд на други държави-членки.

В същото време реакциите от българска и румънска страна и от медиите в младите страни-членки, според британската преса, са гневни и тревожни.  Акцента пада върху обрисувания от англичаните портрет на престъпник, мързелив и възползващ се от социалната система на острова. А официалните органи отричат твърдението, че ще има емигрантски потоп от 1-и януари 2014 година и твърдят, че всеки който е искал да се установи във Великобритания – вече го е направил.

Но това не успокоява британската общественост, запалена от нечии политически интереси, чрез елементарен популизъм.  Проучване на новините на канал 5 в Обединеното кралство показва, че почти половината от британците смятат (47%), че българите и румънците не би трябвало да имат право да живеят и работят във Великобритания, или да претендират за обезщетения. 56 % от анкетираните смятат, че имиграцията е довела до отрицателно въздействие върху Великобритания. В същото време резултатите от онлайн анкета на изданието „Телеграф“ показват 84,22% (6,063 гласували) „не“ и 15,78% (1,136) „да“ на въпроса „Да се позволи ли на българите и румънците да работят в Обединеното кралство без ограничения?“. А в интернет пространството се разпространява официална петиция срещу падането на ограниченията.

Виван Рединг, заместник-председател на Европейската комисия с ресор правосъдие, основни права и гражданство, остро разкритикува намерението на британския премиер да ограничи свободата на движение в ЕС за новите страни членки. В официално изявление комисарят заяви, че в основата на Европейския съюз стоят четири основни свободи – движение на стоки, услуги, капитали и хора.

Несъмнено цялата тази информация поражда негативни емоции във всеки един представител на българския или румънския етнос. За пореден път една от Великите сили превръща по-малките от нея във второ качество хора. Но ако погледнем от гледна точка на природните закони, където по-силните оцеляват, възниква въпросът – Не са ли в правото си британците да се защитят от безполезни единици, точещи социалната им система и застрашаващи икономическата им стабилност?  До колко хората са способни да отделят реалните факти от евтиния популизъм? И не е ли тук ролята на правителството да не се съобразява с емоционалното обществено мнение, а да вземе обосновано решение за бъдещите си действия? Или политическите субекти са прекалено отчаяни в борбата за гласоподаватели?

Ще направя една не съвсем коректна аналогия със сирийските бежанци и появилите са негативни настроения в българското общество.

Абсолютно естествено е хората да искат от правителствата си да ги защитят от надвисналата опасност или от това което смятат за опасност. Нещото, което застрашава твоето собствено, професионално, икономическо и социално развитие, е опасност. А след 5 дълги години на нестабилна икономика; непостоянен пазар на труда, оставящ хиляди млади и образовани специалисти без работа; неспирни бунтове и протести в малките държави, клатещи се от идеологически сблъсъци и мафиотски борби, хората са се вкопчили със зъби и нокти в това, което са постигнали.

Можем ли да ги виним, че не ни харесват или искат в държавата си?

Вашият коментар