Ще гласуваш ли? За кого? (инфографика)

Великите Queen са изпяли The show must go on и Smartigraphs следват техния призив като този път ще ни запознаят с институциите, които са начело на изпълнителната власт в България. Често хората се заблуждават в разликата между Кабинет, Съвет на министрите, Правителство, Министерски съвет – всъщност всички те назовават институцията, която ръководи изпълнителната власт. В България този орган е Министерски съвет.

Остават броени дни до новите парламентарни избори на 5-ти октомври и от инфографиката  тази седмица ще научите:

Функциите на Министерски съвет според Kонституцията на Република България

Кои са главните действащи лица в Министерски съвет

Как се съставя кабинет

Кога МС може да прекрати функционирането си

Всички правителства след 1990 г.

Всички станахме свидетели на неуспешния опит на правителството Орешарски и 42-тото Народно събрание да изпълнят целия си четиригодишен мандат. По-голямата част от причините са ясни, някои останаха потулени между вътрешнополитически борби. Резултатът е ясен: отчетлива политическа нестабилност в страната, която създава сериозни проблеми и нанася поражения върху всеки аспект на обществено-политическия живот.

Поради политическите сътресения във висшите ешелони на властта, в рамките на две поредни години (2013 и 2014) се наложи Президентът на републиката да състави две служебни правителства. Основната цел на тези необичайни органи на изпълнителната власт е да организират провеждането на избори за Народно събрание.

След 1991 г. в България са съставяни четири служебни кабинета

Първото такова е на Ренета Инджова, която засега е единствената жена министър-председател на България, от 17.10.1994г. до 26.01.1995г. Второто е на Стефан Софиянски 12.02.1997г. до 21.05.1997г. Следващите две правителства са са по-познати, поради изключително кратката времева дистанция. Третото (преди началото на кабинета Орешарски) е това на Марин Райков (13.03.2013г. – 29.05.2013г. ) и само 435 дена по- късно, след края на последното коалиционно правителство, се създава и това на Георги Близнашки – от 6-ти август до датата, в която новосъздадения кабинет ще влезе в длъжност.

За близо 2 години служебното правителство се превърна в нормална част от българския политически живот, но това не би следвало да се приема за толкова естествено. Фактът, че тези служебни кабинети се съставят в извънредни ситуации, красноречиво говори за политическата обстановка в страната. Въпреки успешното балансиране и на двете служебни правителства от последните две години можем да си пожелаем само едно – да направим избор на 5-ти октомври, които няма да бъде последван от 5-то служебно правителство в българската парламентарна история след 1990 г.

Продължаваме с термина правителство, който е възприет за международно обозначаване на институции на изпълнителната власт за улеснение. Все пак в политологията „екзекутива” е обобщаващото название за всички изпълнителни органи. Изпълнителната власт може да бъде структурирана в няколко вида: президетски режим, парламентарен режим и полупрезидетски режим. Нaкратко тези понятия могат да бъдат обяснени по следния начин:

Президентски режим

В този случай Президентът е силната фигура, която ръководи изпълнителната власт – избира се пряко от народа и е сравнително независим от законодателната власт. Правителството не е силен орган, а по-скоро спомагателна институция към президента. Държави: САЩ, Русия и други.

Парламентарен режим

Изпълнителната власт се излъчва от парламента и е силно зависима от него. Правителството е силният орган с множество правомощия и лостове за управление. Възможно е да има и Президент, но той е със силно ограничени правомощия, по-скоро представителни. Държави: България, Германия и други.

Полупрезидентски режим

Президентът е силната фигура, но все пак не е самостоятелен актьор в изпълнителната власт. Този режим е формулиран от Морис Дюверже – политолог и социолог, който посочва като пример за такава система: Франция.

Внимание! Това са трите основни типа режими на изпълнителната власт, но всяка държава е отделен организъм с различно ДНК, съответно нейните болести (проблеми) трябва да бъдат третирани по подходящ за нея начин, както и поддържането на нейното здраве. Иначе казано, моделът на Бразилия не може да работи в Етиопия поради ред причини, които най–вече представляват огромните социо-културни разлики между двете държави.

Следващата ни спирка е при важните лица в изпълнителната власт, а именно фигурите на Министър-председателя, Министрите и Заместник-министрите. Те са лица с ясна партийна принадлежност и носят политическа отговорност пред електората. Администрацията от друга страна се състои от независими експерти, които поддържат работата на цялата държавна машина.

Министър-председател

Известен още като „пръв между равни”, той е главата на изпълнителната власт. Предлага структурата на Кабинета и кандидатурите за министри за гласуване от Народното събрание. Назначава и освобождава заместник-министрите и ръководителите на ведомства. Ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.

Министерски съвет

Колективен орган, в които решенията се взимат по консенсусен път. В него ролята на министър-председателя е да бъде медиатор на дебатите и да подтиква към консенсусни решения. Установената до момента политическа традиция в България утвърждава Министерски съвет като основен законодателен инициатор – повечето закони в страната са резултат от предложения за законопроекти от страна на правителството. В допълнение към начина на функциониране на Министерски съвет в България, той сам определя броя, вида и структурата на министерствата – в зависимост от политиките и заложената програма. Има възможност да закрива или открива секторни министерства (гласуват се от Народното събрание).

Надяваме се, че с всяка наша инфографиката се образовате все повече и повече за темата за правителство в България? Следващата ни публикация ще ви разясни и що е то изборен процес и какво гласи този всеизвестен изборен кодекс.

 

Дизайн: Владимир Василев, smartigraphs.com
Автор: Елица Хаджиева, smartigraphs.com

Вашият коментар